Част първа
(В която се говори за мечти, нужди и идеи. За това как се прави съзаклятие, как се набират съмишленици, как се постигат цели и се гонят идеали)
Всичко започна с това- трябваше ми педераст. Един единствен, наивен, алчен гей щеше да свърши мръсната работа. Понякога всичко от което се нуждае една млада организация с мащабни цели са неколцина педали. По- добра маша от педераста, да знаете- няма. Светът е сложна система съставена от прости изпълнители. А те трябва да бъдат моделирани. Но нека ви се представя. Аз съм мозъкът на организацията- Мистър Лъч. Сам се нарекох така. Навремето като двайсет годишен младеж, още на порива на лудостта, когато кръвта кипеше във вените ми, макар и на два пъти прерязвани, аз се зарекох, че животът ми няма да е безсмислен. И веднага като излязох от онова проклето заведение, в което се запознах с Миленкото Меровингия, който ме светна за това онова.., веднага седнах и започнах да правя план.
В началото нямах нищо. Само идеи. Имах и мечта. Ако случайно имате идеи , но си нямате мечта, то вие нямате и идеи. Първа е мечтата. Първа е винаги нуждата. Нуждата да се изходиш сутрин. Нуждата от няколко бири на обяд, от две - три ракии вечер, нуждата от таратор, от жена, нуждата да се почешеш, когато те сърби, или пък от аналгин като те цепи тиквата. Въобще нуждата е винаги първа. Появява се изневиделица, като мълния и трябва да я нахраниш. Ако не го сториш, тя може да те погълне. Но освен тривиалните нужди, човек има и глобални. Не всеки ги има. Трябва да си глобалист. Да мислиш глобално. Това е принципът. Действаш локално, мислиш глобално. Така е с всяка нужда. Помислете за миг. Тя идва ненадейно, идеята, нуждата и крещи за решение. Когато идеята се превърне в нужда, тогава става мечта. Тя е неосъзната нужда. Извира от дълбините на личността и ако не бъде нахранена, изяда мечтаещият. Но първа е винаги тя, после идва решението. Нима първо човек търси кенеф и чак сетне му се досира? Не, разбира се. Нещата си имат последователност. Първа е идеята, сетне решението. Понякога решението не е в нашите ръце, защото не сме светкавични. Често идеята която се появява в главите ни, не е видима само за нас, а и за околните. И ако не сме бързи, те могат да ни я отнемат, да ни спрат от реализирането и, и да ни ограбят, а защо не и убият? Мартин Лутер например, е имал мечта, но докле се натутка, са му я отнели. Взел да се обяснява, на митинги, на пресконференции, на разни сбирки и всички са разбрали за какво става дума и са му светили маслото. Докато Левски, съвсем тайно и целенасочено е реализирал мечтата си. Бавно, методично, с усърдие и ако не са били предателите е щял да я види завършена. Но предателите винаги са наблизо, когато някой има стойностна мечта. Една мечта, която струва нещо е заобиколена от предатели. Такава мечта, аз наричам- разяждаща.. Тя е като смъртоносна болест с един единствен лек- нейната реализация. Но да минем по същество. Тя се появи в главата ми, като вихрушка и трябваше да я нахраня. Като начало разчистих таванската стая. Лайната от гълъби бяха покрили всичко. Запретнах се, сложих балатума, на черно бели квадрати, масата с лъвски крака и старото кресло с крещящо червена кожа. Сложих го на подиум от пдч, като го повдигнах на около двадесет сантиметра от земята. На отсрещната страна на масата, турих едно невзрачно малко кресленце, с кафява безлична кожа, бледа, с протрити подлакътници, изглеждаше, като болно. Седнах на червеното, нависоко и се почувствах царски, сетне седнах на кафявото. Приличах на нищожество. Това бе и целта. Закачих на стената прекрасният стар резбован шкаф витрина от дядо. Все някога щеше да е пълен. Засега вътре имаше бутилка вишновка и половинка бренди Слънчев бряг. Това бе всичко. Щабът беше налице. Реших че няма да слагам компютър, а само тесте бели листи и подострен молив 3H. Твърд и остър, за всеки случай. Сега бе ред на оперативните действия. На съмишлениците и на тяхното отсяване. Целта беше да се отстранят подлеците и предателите. Ако не откриеш поне един предател, значи идеята ти не струва.
Изкуството на всяка война е съвкупност от пет постоянни сили: "Моралният закон, Небето,Земята, Пълководецът и редът и дисциплината." Това е нещо което е открил един китайски пълководец и го е написал на керамична плочка. Мнозина са се опитвали да го постигнат и някои почти са успели, но всички са се провалили. Защо? Защото никой не е балансирал перфектно тези пет сили, нито е разбрал значението им.. Един е наблегнал само на една, или две от тях, друг на три, но никой на петте. Най трудното е да се овладее земята. Това бях разбрал от часове размисли. Небето не се владее. То владее, а ти се съобразяваш с него. Не говорим трасцедентно. Там няма мърдане. Говорим тривиално. Чисто физически. Имаш самолет и излиташ, и тъкмо да започнеш да владееш, излиза буря отнейде и те запраща на майната си в тихия океан. Това на физична основа е поправимо и предвидимо, но на метафизична си безпомощен. Затова владеенето на небето зависи от другият закон- моралният. Там също мнозина са се проваляли, понеже са гледали на него лековато, с насмешка. Оттам всичко се обърква. Затова има последователност която би могла, евентуално да доведе до успех. Поне така си разсъждавах и пишех на едни листи. Последователността е ключът. И никога пренебрежителното отношение. Всичко на този свят има значение. Дори една обикновена пръдня. Ето например една типична, тъжна история, породена от едното нищо. Един човек се качил на тролей номер две и потеглил към Сент Уан на път за Метро. Качил се най отпред, където било тъпкано с народ. И му се допърдяло. Но не от онези пръдни, които можеш да подтиснеш, а от онези който не можеш. Та бързешком се изнесъл най- отзад, където имало само едно вчесано на гребен, хейтърче на петнадесет лета, със слушалки на ушите. Там си въздъхнал, така да се каже. Хейтърчето не чуло нищо, но подушило. Сбърчило нос, възмутено станало и се понесло напред, като пътьом забърсало с гъз айфона от ръцете на една майка кърмачка. Той паднал и се разпаднал по пода. Настанала суматоха, жената се разкрещяла, навела се да го сбира, вимето и изхвръкнало от блузата,а седналият отсреща възрастен господин получил сърцебиене и след два часа го приели в Пирогов. Хейтърчето бързо слезнало на спирката на свеж въздух, а пърдялникът слязъл от задната врата. Слизайки от нея, стъпал в някаква дупка, всъщност шахта с окраден метален капак, кракът му хлътнал вътре и се счупил под коляното. Жената със строшеният телефон, си променила плановете и взела такси до магазин за резервни части, на път за който, то катастрофирало, а хейтърчето, като слязло най- отпред се натъкнало на стар приятел с когото отишли да играят видеоигри в някаква зала и отпрали до среднощите. После връщайки се посреднощ към тях, в един тъмен квартал, го хванали дузина джихадисти, облечени като бежанци, пребили го и го отвлекли за органи. Така, че ето как всичко има значение на този свят и никой не знае какво ще последва. Това е то ефекта на пеперудата, или на пръднята, обяснен от мен по простовато.
Ето ви последователността отново - "Моралният закон, Небето,Земята, Пълководецът и редът и дисциплината."
Първо правиш ти крачката. После иде това което не контролираш, сетне е земята, оттам си пак ти, но вече екипиран и с цел, но за да я постигнеш се нуждаеш от реда и дисциплината. Не само твоите, но и в самата ти организация. Има хора почват от пълководеца, реда и дисциплината и се провалят с гръм и с трясъци. Други стартират от реда и дисциплината и биват убити. Но земята... Ето кое е разковничето. Трябва да овладееш земята. Тоест да си успешен на терен. Поне така си мислех. И започнах с терена, с екипа и с овладяването. Но как се прави екип? Ето това е страшният бъркоч. Трябват кадри, а в района всички бяха глупаци. Дъновисти, йоги, комунисти, наивни седесари,отчаяни седесари, пребоядисани седесари, патриоти с кокоши мозък, патриоти с дебели очила, скъсана партийна книжка, но с татуирани на сърцето сърп и чук, патриоти, които биха дали живота си за бог тангра, цигани, алкохолици, наркомани, педерасти, нихилисти, антиглобалисти, соросоиди, русофили, руски патриоти, русофоби, бивши военни, и хора с право да носят оръжие- ловци, лесничеи и пазачи на обекти. Направих списък. Трябваха ми хора със следните характеристики. Първо, както стана дума, се нуждаех от един единствен алчен гей. Сетне ми трябваше чаровна дама, поне двама патриоти с кокоши мозък, за оперативните задачи. Организация без матросовци върви тегаво. Двама антиглобалисти за жар и някой друг нихилист за баланс, плюс един алкохолик. Все пак се нуждаех и от компания. Трябваше ми и един пазач на обект с прецакана от системата пенсия. По възможност бивш университетски преподавател, начетен и с достолепна външност.
Как се създава съзаклятие? Повечето хора си нямат хабер. Първо си ти. Острието, мозъкът, двигателят. Трябва ти мегафон. Аз имах два. Единият руски- неработещ, другият чешки. Трябва ти една не много еманципирана вярна женица, Да те подкрепя, да подържа тила, да прави сандвичи, да налива, да плаче и да се тревожи, но умерено и ако може тайно. Аз си имах - Тинка. Тиха, без много приятелки, сръчна, дащна и не много емоционална. Страшен плюс. Трябва ти хубаво време и сегиз тогиз проливен дъжд, за да видят, че си наистина решен на всичко, понеже хората са мнителни по природа. Трябва ти и малко капитал. Най - добре е да си го осигуриш сам, да е твой, да не зависиш от никой и от нищо. Това е принцип за постигане на идеалистична цел. Трябва да нямаш очаквания, да си готов да пукнеш,да ядеш ако се наложи само хляб с олио, и най- вече! Най- вече да не си комерсиален! Да не ламтиш за пари. Това е проваляло повечето добри идеи. Ламтежът... Това е трасцедентална борба и ако я спечелиш си почти победител. Но първо трябва да я проумееш, да разбереш кой е насреща и да плюеш на себе си. Защото насреща си ти. Ти си основната пречка за реализацията на идеята си. Бориш се със себе си, понеже си инструмент, оръжие в ръцете на врага. Първото оръжие което врагът използва против една добра идея, е начинателят на идеята. Ако там врагът се провали, започва истинската битка. Аз го бях разбрал, колкото и да бях гламав и се готвех за самата борба. Капиталът бе мой, Тинчето правеше мекици, чешкият мегафон работеше, а Минчо Празников обяви, че на 20 септември щели да падат мълнии и да вали като из ведро.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Част втора
(В която става дума за един гей, за един Меровингий, за луната и за един Руснак)
Събудих в еуфория. Това е рядко срещано. Обикновено, когато си българин над 40, се събуждаш със свито сърце. Но ако имаш цел, за която си готов да се споминеш, то животът става приключение. Мартинка беше придърпала одеалото към себе си, беше се свила на калъбце и рошавата и дълга коса се бе разпиляла навсякъде. Ако считате, че жената е слабият пол, опитайте се поне веднъж да и отнемете одеалото.. Известно време свиквах със студа. Все пак беше началото на септември. Открих един косъм в собствената си уста, и го изтеглих на два пъти. В стаята ухаеше на здравец. Бяхме набрали от градинката едно снопче и го бяхме сложили във вазичката на скрина.
- Почва се! -измърморих на себе си. Няма да има връщане, а това е най- хубаво. Да акостираш на противниковия бряг и да изгориш кораба.
Тинка пръцна нежно по женски и се загледах в нея.
-Това е първият човек от екипът ми. Чаровната дама. Няма нужда да търся друга. Ще бъде с мен в Брюксел, ако се наложи и накрай света, а и няма да има нужда да и казвам всичко, защото ми има доверие. Когато човек попръцква в твое присъствие и ти се усмихва радостно, той е част от теб. Като начало, няма да знае нищо. Нищо, освен, че горе на тавана събирам екип. Ще готви, ще се качва по дървената стълба на покрива и ще ни носи каквото трябва. Така е най- добре, поне за начало.
Станах, облякох се и я побутнах.
- Тинче, пиленце неземно, ставай. Девет е.
Тя се обърна и ме погледна със зеленикавите си очи.
- Ще боядисваме ли горе днес?
- Не днес. Днес имам важна задача.
- Добре тогава, протегна се тя- ще направя кафе.
- Ще пия от машината до Чарлино. Ти си направи само за тебе и се обади на Борко. Кажи му, че искам да го видя тези дни. Ако може днес и ако може да е трезвен.
- Добре Лъче, панталонът ти стои много добре. Приличаш на кинозвезда. Така изглеждаше Гювен, в "Денят на Султана"..
Тръгнах към кафе автомата. Не случайно отивах там. Според мен магазинерът бе обратен. Трябваше да измисля, как да го вербувам. Той беше противно учтив, с халка, явно женен и винаги ме заговаряше мазно. Влязох вътре да си купя дъвки. Нямаше никой на касата. Почаках няколко минути и се приближих до преденцето, делящо склада от касата. И какво видях? Тоя се целуваше със склададжията!! Ужасен отврат..... Щракнах ги с телефона и пуснах перденцето. Сетне закачах докато излезе, поисках дъвките и му показах снимката. Каза, че ще направи всичко, каквото искам, само да не я показвам на жена му. Отговорих му, че няма да я покажа, но ми е нужна една услуга и ще му се обадя, когато трябва. После си тръгнах. През витрината магазинерът мязаше на бит педераст.
Горе на тавана беше страшен задух. Оглеждах малката стаичка с едно кьораво прозорче и се чудех , как ли са живяли тука тия проклети гълъби. Седях на червения си трон. Краката ми опънати под масата и подпряни на малка табуретка вече изтръпваха, а Борко от двайсет минути не спираше да дрънка. Дебелият му пиянски глас кънтеше в стаичката.
-Ламбатааа, ламбатааа.. угаси ламбата бе идиотт. Ей така е викал Лъчка оня простак, операторът в студиото на НАСА, кога са снимали. А сега ми дават разни пиктчъри с тоя модул ли, що е, дето мяза на детска катерушка обвита с някво фолио за печене на пилета. И с тая развалина, ония били кацнали?! Мош ли си представиш? На баба им фърчилото. Идиоти мръсни! С тоя боклук ще кацнеш.. И то кога? Шейсетте години, когато телефоните са с шайба и в най- високо технологичните щабове на армиите си говорят по Таб! Ония си говорят с луната по таба, а? Вързали са модула с кабел и въртят ръчката. Как говори армстронг? Питал ли си се?- пенеше се Борката.
- Не, да ти кажа, Борче- казах аз. Отвори, моля те витринката и дай брендито. Ти ме замисли сериозно..
- Ами това е целта, да се събудим-бъбреше той, докато наливаше. Стига сме спали. Докато спим, тия строят. Не си поплюват. Строят новият ред. В който те са царе, а ние сме пешки. И то дори не сме на дъската. Вече са ни взели. Ти питал ли си се едно нещо? Кой, аджеба, го снима тоя? Кой го засне кога стъпа на лунната прах и си отбеляза стъпалото? На мен тоя въпрос три дена мир не ми даваше.. Въртя се в леглото посреднощите, ритам Гинчето, дера я с нокти, пръхтя , псувам. Кой го сне? Това била първата крачка, велик скок за човечеството, незнам си кво.. Лъжииии, Лъчоо, лъжи и шоу. Първата крачка, ако допуснем, само се престорим, че са кацнали с туй, първата крачка я е направил някой с камера. Настанил се е тъй на разстояние, осветили са с прожектори, щото там е тъмно и са снимали Ларс Армстронг как скача.
-Нийл- поправих го аз
- Нийл де! И глупавият народ цъка с език, пули се и дъвче бургери. Флагът се вее ли вее, а то няма атмосфера и вятър, на небето няма кьорава звезда, а един от астрономите си е свалил и стъклото на скафандъра, да киризи по- добре...! Излъгали са ни. Дъртият мръсник Кубрик е снимал. А сега си кара бентлито, пуши си пурите и си пие мартинито на Акапулко.
Гледах го от високо, а той седеше на ниското кресло под мен, надигаше брендито, плешив, ядосан българин, с малко останали зъби, с дрехи от кило, десет лева в джоба, от който се подаваше плик известие от Мтел, а на колана му висяха камара ключове и мазна, омачкана Била карта. И ми дожаля. На какво беше замязал Борката, с който преди трийсет години играехме пред блока на жоменка, на стражари и апаши, целехме се с фунийки и палехме огън в жабешкото. Беше се вчичкясъл, озлобил, пийваше, имаше две дъщери. Едната на дванайсе, другата абитурентка. Половината му пари отиваха за червила, гримове и кукли монстър хай, другата половина за сметки, и за боклуците в Кауфланд.
-Борка, ти замислял ли си се как са ни промили мозъците? Навремето имах една леля, на едно село. Тя бе леля на майка ми де, но и аз така и виках. Та тя имаше едно дръгливо куче, което петнадесет годинистоеше вързано на синджир дълъг метър. Вързано с кол, насред двора, опълчено на слънцето с една дървена колиба, в която можеше само да се свре, но не и да се завърти. Задникът му се подаваше леко отвън, заради синджира, и зиме в наяй- големия студ, то се натикваше там, а на дупето му трупаше сняг. Тъжна гледка. Но глупавото бабе, нехаеше. Хранеше го само и единствено с мляна царевица, накисната във вода. То не знаеше нищо друго. Хрупаше тия бъркочи, лаеше злобно по всички, освен по нея. Нея я обичаше. Скачаше по престилката и когато идваше с купичката, ближеше я по ръцете и скимуцаше. Един път се отскубнало, бабето ми разправи, скъсало синджира, вече било към десет годишно, и къде мислиш отишло? Отишло право в хамбара с мамулите царевица! Там го заварила. Да хрупа сухите мамули. Пилетата и кокошките търчали край него, агънцата блеели в обора, а то хрупало кочани. Та се замислх сега, как и ние сме така. Сега Борче, ако скъсаме синджира. Ако системата се прецака и настъпи анархия. Знаеш ли какво ще стане? Първото което ще се случи е, че Кауфланд ще бъде обран и няма да остане един кренвирш по щандовете. После ще оберят технополис и всички скапани таблети и айфони и сред всичката тази суета, никой няма да се сети да окраде библиотеката, да разбие билковият магазин или да иде на театър безплатно. Това не ни трябва. Не сме научени, че е важно. Ние знаем да рупаме кочаните и туй то.
Борко ме зяпаше с отворена уста и кимаше, макар да не схващаше съвсем и сякаш чувах, как еднометровият му синджир глухо дрънчеше по пода. Тогава ми светна, че не ми трябват мнозина съмишленици. Един двама, плюс Тинка стигаха. То и не можех да имам повече сътрудници. В Брюксел даваха най- много трима. Вече имах един антиглобалист, сега се нуждаех само от един нихилист. Тинка донесе баница и кафе, а аз се сетих за Киро Руснака. Опитах се да прогоня тази мисъл, но не можех. Тоя тип беше освен атиглобалист и краен русофил. А това можеше да обърка всичко. Но нямаше как. Бях сигурен, че ми трябваше.
-Борко, Киро виждал ли си го- подхвърлих разсеяно.
-Да, рече той, мляскайки. Кисне долу на Рубина, бие бири, облякъл е тениска на Путин и говори предимно на руски. Миналата седмица се засякохме в Била, били пуснали руски квас в метални кенчета и оня се нарамил с два стека, а то отвратително това, пил ли си?
- Веднъж пих. Беше едно блудкаво такова..
- Да. Ужасно е. Като развалена изветряла бира и сладни едно. Но иначе имаме си приказка с него, Лъчо. Наскоро си говорихме за ония самолетите дето ни ръсят отгоре с отрови. И два часа не мога си тръгна. По едно време запя някаква песен на Висоцки и крещеше, че сме щяли скоро да ги сваляме тия кемтрейлси с РПГ та. Щял лично да накара президона да налапа дюзата, а той щял да развие кранчето и да го обгази вътрешно. Да го обезпаразитял, защото той бил главният паразит. И е прав, да ти кажа.. Ръсят ни с алуминии и искат да ни прожектират нещо в облаците. Разправя ми, че правели нещо като тънък метален филм и гласяли нашествие с чинии холограми.
- Не бих се учудил, да ти кажа извъобще. Трябва го видим тоя юнак. Ако го видиш го викни тука.
- Ще го викна. Той е на смени, ако го улучим редовна ще дойде. Преди работеше охрана на паркинг.
-Охрана ли? Значи има право да носи оръжие?
- Ами незнам- каза Борко- ходил съм при него, там, на паркинга. Оръжие не съм виждал, само някаква дебела талпа имаше облегната на вратата. Но може и да е имал прибрано.
А сега къде работи- попитах
- Сега е в Теца кипаджия. Оправя разни кранове, течове, сменя стъкла, краде нафта, абе подръжка е.
- Краде ли?
- Е не. Той си бил вземал, щото тука ни ограбила западната олигархия, а Руската нафта била за народа и Путин, по думите му, нямал нищо против да я вземаме и да отслабим запада. Всеки на локално ниво трябвало да се бори, така се оправдава. Мъкнел туби с нафта и складирал в мазата, а даже и по балкона. Той сам, няма жена да му пили, трупа като хамстер.
Изслушахме един албум на Пърпъл, като в доброто старо време. Изядохме банцата и изпихме брендито. Екипът сякаш се пооформи, само предателят не се виждаше. Предстоеше оперативна работа на терен с мегафон, но преди това трябваше да се видя с магазинера и с Руснака. Нямаше да им казвам плана, нямаше смисъл, всичко щеше да си дойде с времето. Понякога хората не трябва да знаят всичко. Само част от картинката е достатъчна, както е при франкмасоните. Те не знаят всичко на ниските нива. Някой само дават членски внос. Други обличат престилки. А третите градят стратегиите..
Трета и последна за момента част
(в която става дума за тайното знание, за двата антихриста, Идил и естествено -Путин)
Руснакът дойде. Влезе, подаде ми ръка, само върховете на пръстите. Посочих му бежовото кресло, а аз седнах на червеният стол. Борко седна на табуретката, отвори пакетче фастъци и една певецарка Пиринско, а аз извадих по едно кенче от прословутия руски квас и подадох едно на Киро. Фъснахме ги и Руснакът вдигна своето.
- За Путин!
-Айде, почна се, измърмори Борко.
Аз вдигнах своето и повторих
- За Путин! За Сталин! Смърт за джихадистите!
- Смърт- изкрещя Киро и отпи.
Отпих и аз от тази гадория. И се настроих за разговор. Трябваше да им разясня част от плана. Просто трябваше да им дам нещо, защотозас това и ги събрах. С идеята, че ще действаме, а няма да сме от онези които само плямпат.
-По същество- започнах аз- ще ви кажа каква е идеята. Но преди това едно важно нещо. Нито дума на жените! Разбрахме ли се?
-Тъй вярно, каза Руснака- Борко ми каза, че става дума за контратероризъм, а това нещо не се казва на жена.
- Не на всяка. Иначе защо не- рекох, мислейки си за Тинка.
- Защото ще седне и ще почне да дири в гугъл какво е това контратероризъм, и разбрала недоразбрала ще звънне не само на всички съседки, но и на ченгетата..
- Не ти знам жените, ако има такива край теб, не казвай и дума.
Борко плюскаше фастъци, пиеше пиринско и сякаш не беше тук. С тия двамата не ми трябваха пишман патриоти или нихилисти за оперативна дейност. Те бяха три в едно, хем антиглобалисти, хем нихилисти. За патриотизма, незнам, но Борко си имаше от време оно един странен размазан образ на рамото, който той твърдеше, че бил Ботев на кон. Искал да го нарисуват на палубата на Радецки, но нещо не се получила идеята, та го обърнали на ездач. Само дето конят беше непропорционален и повече мязаше на куче- хрътка. Борко си оставяше там специално два снопа косми и не ги бръснеше. Единият за брадата на Ботев, другият сноп за опашката на коня. Руснакът не го бях виждал съблечен, но предполагах чии татуси носеше..
-Сега, планът е следният. Пращам педалът в София в централата на Герб. Те там се знаят обратните и се подържат. Идеята е да ми ходатайства в тукашната местна структура да ме издигнат в листите на избираемо място за депутат. Това става сега на изборите. Сетне като вляза, пак тоя ще ми издейства да ме притикат напред за листите в европарламента. Там ако стигна, имам право на трима, или четерима сътрудници. Та това ще сте вие двамата и Тинка. Ако имам право на четвърти ще издиря един стар приятел Миленкото и ще го дръпна и него там. От вас се иска агитация за мен на местно ниво, лепене на плакати, аз ще говоря тука с мегафона на разни митинги против колониалното робство да съберем тълпа. Важното е да направим ядро което на местно ниво в тукашната организация да ми гарантира предно място, ако случайно ония у лево не успеят да ме избутат. Другото ще го обсъждаме по нататъка. В Брюксел ако стигнем ще имате заплати, няма да има проблеми, но не това е важното, а целта. Миленкото навремето ме светна какво става на високо ниво, кои са злодеите, какви са им плановете и как може да се противодейства. За това става дума.
- Кой е този Миленко? - попита Руснака
- Миленкото е Меровингий. Един от последните останали. Меровингиите са специална кръвна линия от старо време с много знания, които се предават в рода. Това дето го знае той, му го е казал баща му, а той го чул от неговият баща, демек дядо му.. Например някога замисляли ли сте се за това, че историята се движи от Ленин към Ленин? Ленин е бил Меровингии. Например Миленкото ми каза и от него знам великата тайна, че името – „Москва” е свещено и извънземните, демек демоните изпитват ужас от него. В него било кодирано на обратно нещо неизказвано никога, което ако бъде изречено и те се разболявали смъртоносно. Примерно шестте букви на Москва съответствали на шест цифри, които само шестима знаели. Нещо като код. От тях само един можел да ги произнесе, но това щяло да стане като му дойдело времето. Така ми каза. Нещата били записани някъде и извънземните ги търсели под дърво и камък. Целта им е това никога да не се произнесе на всеослушание или да се разтръби из вселената. Ако се разтръбяло, тяхната нация отивала по дяволите.
-Да живее Русия, провикна се Киро, и аз пу подадох друго кенче квас.
- Навремето с Миленкото искахме да сваляме Жан Виденов. Толкоз ни бил акъла. Та ни гепаха и мен в Курило на първия етаж, него на третия, където били опасните. Както и да е. Та там той ми разкри доста от тайното знание. Нещо, което и Борко знае и вече всеки е чувал.. Американците никога не били стъпвали на луната и че трупът на Хитлер не е открит. Той се бил изстрелял сам на лунната повърхност с ракета Фау2 и когато навремето американците решили да ходят, и те там, разбрали от местен медиум, че злото със свастиката ги чакало горе, и така се отказали , като имитирали кацане в Небраска. Според един друг в Курило, слънцето е грамадна лампа, а земята е куб. Най-обикновен куб. Луната пък била завързана за куба с дълъг дебел метален кабел. Вътре в куба имало описана сфера, явяваща се долната земя, където царувал Луцифер. Там в момента е Армстронг, виден негов слуга. Нямало гравитация, а към куба ни придържало злото, което ни влече надолу, а ако с наистина добър и ставаш лек като хелий и отлиташ на Венера, където бил раят.
Докато на луната отлитали злите. Отивали при Хитлер, където били, всички зли цигани при него, и въобще всички зли езичници, и псевдо ристиени, барабар с всички доносници на ДС на света. Там и сам Хитлер се мъчел сред тая паплач. Това колко е така, не знам, понеже оня подчерта, че част от нещата са негови спекулации. Колкото за американците, те били още по-зли и за тях имало парцел на Луната, без капчица нефт и там баскетболът бил забранен със закон. А те, отивайки там, не можели да вземат нищо друго със себе си, освен портретът на Сталин и на Вернер фон Браун.
-Гледай ти цъкаше с език Борко. Това с кубът не го знаех..
- Много неща не знаеш ти Боре, каза Руснака, например знаеш ли, че туй церн не е само едно, ами са поне седем. Имало едно под Хималаите, построили го навремето анунаките. Но то било като влакче на ужасите. Там не въртяли просто некви протони, там имали капсули, където самите те се намърдвали и като се врътнели отдолу под планината, правили цял кръг с няква свръх скорост, от която телата им преставали да са материя а само чисто съзнание. Така се пренасяли в друго измерение. Това го знаят малцина, на сега и ти. Има един художник - Рьорих, и той се е въртял там центробежно и ходил на друга планета. Оттам му идват и всички идеи за рисунките със скрити кодове вътре. Масоните и досега не могат ги разгада и с разни пергели и отвеси се бъчкат там, се купчат да схванат, но то не се разбира с ума, ами със сърцето. Тази днешната технология им я дали сивите. Имало три вида инопланетяни. Едните сиви, другите рептиловидни, третите като хора. Най- злите били тия дето мязали на хора, щото най- се сливали с обществото и не можеш им хванеш спатиите. Рептилите са ясни. Те ако се ядосат нещо, или са гладни и току едното им око става рептилско или им избиват по кожата разни струпеи. Охраната на Обама, например са до един рептили. А Самият Обама е генно модифициран и роден от епруветка. Не го е раждала майка, а машина. Те затова сега се чудят как да му изфабрикуват родословието. Баща му бил кениец , майка му няква бяла , дрън дрън ярина.. Знаеш ли защо американците нападнаха Ирак? Изкопали са, Борка, облегна се на креслото назад Руснака и опъна крака важно, изкопали са в Ирак едно гърне. В него имало няква кожа от крава и на нея пишело, че в гърнето има косми от Тутанкамон. Що дирят в Ирак, незнам, но ония като го извадили това нещо, го разчели там някви зубъри от Йейл и още пишело, че това е древен Вавилон и от тия косми може да се пръкне антихриста. Прибрали ги в термочанта и в самальота право във Зона 52. Там почнали, правили стрували, ДНК, незнам си кво и извлекли ДНКто на Тутанкамон. Айде инжекцион в яйцеклетка, от там в механична утроба и се ражда Обама. Това било към 60 година някъде, инак официално го изкарват малко по дърт. Сега вземи една снимка на Тутанкамон и една на Обама и ги тури една до друга. Ще видиш, все едно е брат му. Няма тън мън, фараоните ни управляват пак, братче..
Слушах го и си мислех, че Руснакът не е антиглобалист, ами е някакъв друг вид с който не се бях сблъсквал досега. Приличаше ми на Миленкото. Извадих си един лист и молива 3H и си записах основните му идеи. Ако това беше вярно, то планът ми се променяше малко. По моите сметки и проучвания, антихриста беше Херман Ван Ромпой. Но тоя Руснак имаше доводи. Осъзнах, че с него мога да навляза по- навътре и за разлика от Борката, който само пригласяше, този тип имаше потенциал, а имаше и хъс. Ето защо реших, въпреки плановете си да им поразкрия моите идеи.
- Слушай, Руснак, сега ще те светна цялостно за какво става дума. А ти си води ако щеш записки и сетне ще мислим. Ти наблегна на Обама. Незнам имаш ли си на идея, що е това антихрист и какво представлява. Но трябва да ти съобщя, че това с което ще се захванем може да е смъртоносно.
- Тъй и тъй ще се мре, поне да е геройски.
- Добре- продължих- антихристът Киро, не е само идея, а многопластово понятие. Светът днес тъне в измама. Например освен дето ни лъжат, че сме били на Луната, лъжат ни и, че земята е кръгла. Може да ти се стори скандално, но не е. Не е и куб, а е плоска като тава. Но това е друга тема. Та антихриста е еманация на измамата. Той е съвкупност на измамата от всяка една епоха до наши дни. Той е не само личност, но и дух, империя и император. Неговата поява е кулминацията, Руснак, кулминацията на злото. Целта му е не само да владее, целта му е да унищожи, стъпче и смаже не само хората, извънземните и прочие, но и самите ангели, тн небесно войнство и да се възцари в измерението наречено Рай, като всемогъщ и единствен. За целта, обаче, трябва да е успешен на терен. Пак онези пет принципа. Никой не може да избяга от тях. Само дето при него те са променени. Първият не е моралният закон, а аморалният, и небето не е на второ място, него въобще го няма, то липсва. При него основните принципи са само 4 ри. А това е число обречено на провал. Понеже е така балансирано, че му липсва кулминационната пета единица. Която може да го изведе към победа. Та антихриста е някой, който се крие и мимкрира. Също и имитира. Той иска да направи така, че да имитира християнският Месия, ислямският Махди, индийският Кришна и тн. Тоест да замота всички дето чакат месията, като се представи за него. Той не се интересува от тия дето нищо не чакат, те са вече измамени, той се интересува от тия дето знаят нещичко. Примерно от нас. Иска да ни подхлъзне, ама не е познал. Затова е важно да се установи кой е точно той, за да се вземат мерки. Навремето си мислех, че е оня смачканият принц Чарлз дето мяза на едното нищо. Такъв и е описан, като невзрачен, в една пророческа книга-" един презрян ще превземе царството", та той е един вариант, втори вариант е оня още по- смачканият Ромпой, дето мяза на ударен с мокър парцал, а и го проучих, прадядо му има ирански корени, демек асириец, а е записано, че асириецът застава като змия на пътя. Но сега като ми каза за Обама и ми стана интересно, барабар с това за тоя Тутанкамон. Още повече че с това неистово желание да смажат Сирия.. Задавал ли си си въпросът- Защо Сирия?
- Да, отвърна Руснакът- знам защо. В Сирия е бъкано с нефт, с газ и от там минават плановете за газопровод на Путин, да се свети името му. Та краварите искат да прецакат това и да си шерват шистовия тука на нас разпръсквайки си тъпите зелени хартии още иляда години..
- Не си ясно, мой човек..Не е затова. Това е само маскировка. Хвърлят ти нещо в пространството да клъвнеш на него, а крайната цел е съвсем друга.
Тинка влезе с баницата и кафето. Остави ги и излезе заднишком, като японка.
-Целта, продължих аз, е тотален контрол на близкият изток. Не за друго, а защото там е врящият котел, и който го контролира, той контролира хората които са наясно. Те са повечето в котела. От там може да се движи общественото мнение в нужната посока, особено на янките, защото те знаят каквото са им казали, а са им казали, че щяли да бъдат прибрани , грабнати на небето, преди идването на самият антихрист. И те вярват милите.. Затова идеята на антихриста е да имитира грабване, да имитира, дори сам себе си. Демек да създаде фалшив антихрист, който той сам да победи и като го победи да се обяви за месията дето го чака цял свят. И тогава, като победи фалшивият антихрист, демек креатурата която той сам е създал, която според мен е тази Ислямистка пасмина наречена държава. Те са дето режат глави на язиди и имитират самият антихрист, който се води обезглавител, тия дето уж вдяват за какво иде реч, като видят че "антихриста" е надвит , да ахнат, а това са 300 милиона народ и още сума ти и англичани, ще се изфабрикува при победата едно фалшиво грабване с летящи чинии, а сетне тия дето са останали ще мислят че навлизат в ерата на хилядолетният райх. Тоест милениумът, за който и сам Хитлер е бленувал. И като навлязът в него, ще се постановят закони и правила от самият антихрист, дето ще се позове на написаното в свещените книги, че ще управлява с желязна тояга и ще почне да мачка под този предтекст тия дето се опъват и са загряли че оня е парче измамник. Такива ще ги натика в специални ограждения, например тия Фема лагерите в щатите дето са като огромни затвори и има цели декари с пластмасови ковчези за труповете. И така. Та идеята е че под предлог за хилядолетен райх, ще направи избиване на будните ора. Това е цялата работа. Всичко се фалшифицира и измества напред. Не че няма да му се свети маслото, но първо ще изпотребе сума и народ. Затова и ние трябва да действаме и да го спрем. И ако е обама, това ще е далеч по трудно от оня хайку кретен. А най- лесно ще е, ако е оня йезуит папата. Той сега нали много скромен го дава, целува просяци, подава ръка на прошляци и пустиняци. Отиваме на негово събитие и работата е опечена. Или пък му пращаме още едно яйце подарък, като онова де Росен го подари одеве, и вътре в яйцето, наместо жълтък, бомбаж..
-Да ти кажа, не ти схванах идеята изцяло, но според мен, Путин, ще утрепе антихриста, барабар с фалшивия такъв още в зародиш.И скоро като засади две три тополи в Краварника и ще го обърне на пепелище-рече Борко. Руснакът мълчеше. Явно смилаше чутото.
- Тука и на мен ми е мистерия, казах- ролята на Путин каква е в цялата схема. Ако той е антихриста, само да се престорим, бързо добавих, защото усетих, как руснакът се стегна. Та ако Путин е антихриста и той се кани да победи фалшивият антихрист, демек ИДИЛ, тогава не се връзват идиотските действия на краварите. Или трябва всички да играят в един кюп и да ни кроят шапка на принципите на Хегел за кой ли път. Но все пак ми се струва че полюсите са реални и са два, а не е един. Няма иначе логика да се излагат фашистите с непремерените си изказвания и смешни действия на пропаганда. Щеше да е координирано, а то сега понеже импровизират и става цирк. Това ми подсказва, че Путин е нещо друго. Друг играч на дъската, който си има негови си цели. Има едно пророчество в една книга, за северният цар. Там се казва, че северният цар напада палестина и сега мнозина сочат към Москва. Но Москва не е на север от палестина, ако се вземе северният полюс и се прекара една права линия, тя минава точно през Анкара. Аз имам глобус в къщи и като прекарах един хартиен метър от практикер от върха към палестина и мина през Анкара. Тоест северният цар е Турция. А да не забравяме, че турция е член на северният алианс, който е НАТО. Така нещата стават малко по - ясни. А Москва е на изток. В това пророчество се казва, че северният цар напада и завзема територии, като разпъва шатрите си между моретата. Но слухове от Изток го сммущават и той се връща в земята си. После пак идва, но този път не е като първия и накрая стига до края си и го бастисват..
- Путин ще го бастиса явно тоя простак..
- Няма да е Путин, според изчисленията на Миленковият баща който бил отлъчен поп, антихриста щял да бъде бастисан трансцедентално.
- Егати- промълви Борката- съвсем потънах. Ние къде сме в цялата схема?
- Ами, Борка, нали ти казах, ние търсим антихриста и искаме да го спрем. Пише, че получава смъртоносна рана и умира, сетне пише че оздравял, но аз тия работи трябва да ги видя с очите си. Как така ще оживее? Като му пусна куршум в тиквата, върви оживявай.. Ние трябва да станем от пешки в офицери. Трябва да атакуваме врага в гнездото, а каква по- добра стартова позиция от евродепутат в гнездото на осите. Там имаш достъп до най - големите клечки, та там се изказват и дори висши американски управници, защо не и самият Обама. Затова, след като решим коя е мишената, ще действаме според събитията. Засега се двоумя между трима- Ромпой ,Обама и папата. Но първо трябва да стигнем до Брюксел.
- Аз съм на мнение, каза руснака, че трябва да идем в руското посолство и да искаме среща с някой руски шпионин. Да искаме директна среща с руснаците, за да им кажем че сме готови да им свършим мръсната работа. Няма тука точково да атакуваме, направо взривяваме там всичко. Има там една уруспия, страшно ми е гадна, една мяза на Цачева в суратя- Аштън се казва, все акъл дава, все мозъци ръси с един менторски тон. Ужасна е. Ние като твои сътрудници ще поставим експлозиви в стаята ти. Нали си депутат там имаш няква канцелария, или де да знам. Руснаците като ни дадат тротил, или друг взрив, нагласяме всичко и като всичките идиоти са накуп, излизаме някъде на кафе и от разстояние ДУМ!
- Не става, защото нямам увереност, че руснаците не са в играта. Ще действаме по първоначалният план.
- Руснакът се съгласи. Говорихме още доста, но маловажни работи и накрая отворихме една бутилка четири рози да полеем ползотворната среща. Този път си пуснахме Крийдънс, ей така за разтоварване на напрежението и за отпускане на ума, защото догодина ни предстояха сериозни дела. Бих казал съдбоносни..
© Лебовски Всички права запазени