Излъгах. Не бях яла, защото вече бях нахранена от мъката в мен. Излъгах. Не бях пила нищо, защото вече бях напита от сълзите в мен. Излъгах. Не бях спала, защото вече бях се насънувала на кошмари и не спях. Излъгах. Не бях се навървяла, защото все още крачех нощем из града. Излъгах. Не бях се наслушала, защото все още денем блъскайки се в хорската тълпа, чувах объркани думи и слова. Излъгах. Не бях се нагледала, защото все още тайно надничах през малкия си прозорец. Просто излъгах.
© Пламена Христова Всички права запазени