14.01.2010 г., 9:39 ч.

Излъжи ме 

  Проза » Писма
1135 0 3
1 мин за четене

Прегръщай  ме, целувай ме, кажи, че съм любима.  Излъжи ме. Усмихвай се насила, гледай ме с любов, дори измамна да е тя. Давай, излъжи ме, омръзна ми от истината тежка, омръзна ми от реалността. Искам да живея от сън в сън, сред илюзии безкрайни. Спести ми думите омразни, наричай ме само с най-нежни имена. Защо не ме разбираш? Омръзна ми от истински неща. Не искам вече истини, от които да боли. Давай, удави ме във лъжи, подари ми красиви илюзии, които да ме опияняват. Цялото ми лице е в синини от тежките удари на реалността. Моля те, моля те, прикрий ги с грима от лъжи. Кажи, че ме обичаш само и аз ще ти повярвам, ще се вкопча в тези думи, без да се замисля. Защо продължаваш да ме гледаш така неразбиращо? Защо отказваш да разбереш, че имам нужда от тия сладки лъжи, от този свят на илюзии, в който съм обичана? Абстиненцията  на реалността кара душата ми да се гърчи, да агонизира. Не издържам. Дай ми дозата лъжи и спри огъня, който ме прогаря. Моля те, бъди моя дилър на илюзии.

© Амбър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??