8.07.2012 г., 10:39

Измамена - глава 1

1.2K 0 2
2 мин за четене

Събудих се от писъците си, които бяха по-оглушителни от дънещия рок в съседната квартира.

-Ванеса, намали го! - изкрещях аз и след 5 минутна пауза започнах да удрям по стената с юмрук. След третия удар станах и излезнах от стаята си, суркайки крака. Докато минавах покрай огледалото в коридора, мернах отражението си. Бавно се върнах, за да се огледам по-добре, лицето ми беше изпито от недоспиването и почасовата работа, пижамата ми на цветя се влачеше, сякаш ми напомняше, че вече е време да я сменя, а косата ми бе толкова заплетена, сякаш беше гнездо.

-Уф, сега и да се преобличам ли трябва? - изпъшках аз. Влачейки се като охлюв, се върнах в стаята, за да взема душ, да си оправя косата и да се облека.

  След половин час вече стоях пред вратата на Ванеса. Отворих я с гръм и трясък и влетях вътре. Първото, което усетих, беше миризмата на мръсни чорапи и алкохол. Откакто гаджето ù я заряза, а това беше преди два месеца, тя реши, че няма смисъл да живее, и както аз забелязах, да си пере дрехите. Ванеса отказа също и да напусне квартирата си дори за да отиде до магазина, затова се налагаше аз да пазарувам вместо нея.

-Ванеса, спри тази музика! - Този път тя ме чу и се обърна към мен, взе дистанционното и спря рока. - Благодаря, а сега вземи си проветри стаята -заповядах ù аз.

- Стига си се държала като моя майка, ако исках някой да ми нарежда, нямаше да стоя тук, а да замина с родителите си - сопна ми се тя.

- Добре съжалявам, но просто съм много притеснена за теб, откакто онзи... те заряза. Но ти си просто непоносима и аз съм имала много раздели като теб, но преживявах ли ги толкова трудно? НЕ!

- Да, но само защото ти ги зарязваш, а не те теб.

- Това е една много малка подробност.

- О, сега, като се сетя, ти пищеше ли преди малко?

- Да,така мисля, но писъците си ги чула, а когато ти виках да намалиш музиката, не ме чу, нали!

- Пак ли сънува онзи мъж?

- Да, но този път ме преследваха  и двама зли вампири. Можеш ли да повярваш, покрай твойте филми започнах да сънувам нереални и фантастични неща.

- Този път той каза ли ти нещо?

- Да, прочете ми някаква част от книга, беше нещо от типа:

 

                                                ''С мен сенките ще споделиш

                                                 и в легло от рози ще заспиш.

                                                 Рана кървава на врата ти знак

                                                 ще стане, а моята душа пред

                                                 всичко зло до теб ще застане.''

 

- Уха, много яко, а впрочем днес не си ли на оглед в новото училище?

- Мамка му, съвсем забравих - казах аз и стрелнах забързан поглед към часовника на отсрещната стена. Часът беше 7:15, а аз трябва да съм там в 9:00, а пътят ми до там бе повече от един час. Изфучах през все още отворената врата на стаята на Ванеса и се стрелнах към колата си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...