19.07.2012 г., 11:32

Измамена - глава 4

1.1K 0 2
2 мин за четене

    Започнаха да извикват на всеки един имената, за да си получи номера и ключа за стаята си и името на съквартиранта си. На моя пишеше Рейчъл Варлос, стая 312. Тръгнах неориентирана и за малко да се блъсна в една жена.

- О, съжалявам!

- Няма проблем, ти си нова тук, нали?!

- Да, как познахте? - попитах учудена.

- Ами сака в ръката ти и листчето. Имаш ли нужда от помощ? Аз съм отговорничката за женското общежитие, казвам се Кейла.

- Ох, слава богу! - отдъхнах си аз. - Може ли да ме упътите към стая 312?

- Разбира се - рече тя и ме въведе в едната от двете напълно еднакви на вид сгради. Започнахме да изкачваме стълбите, които водеха към втория етаж. В края на стълбището се виждаха три коридора, поемащи в различни посоки, а в края на всеки един от тях се виждаше ново стълбище, водещо към по-горен етаж. Кейла пое по най-крайно левия коридор и след известно време спря пред една врата.

- Ето това е твоята стая, приятен ден.

- Благодаря много - изрекох, преди тя да изчезне по стълбището. Как ли щях да намеря стаята сама, помислих си аз.

Отворих вратата и влезнах. Озовах се в голяма и доста просторна стая, в едната половина имаше голямо легло със зелени завивки и жълта възглавница. Цялата стая бе боядисана в патешко-жълто, а до леглото от едната страна имаше бюро, прилежно подредено с учебници и книги. Явно това бе половината на съквартирантката ми, погледнах в другата част на стаята и видях същото голямо легло само че без да има никакви завивки, имаше и същото бюро и както всичко друго имаше и същия бял гардероб. Огледах се да видя дали има някой, но явно бях сама. С облекчение пуснах тежкия си сак на земята и се заех да разопаковам. Подредих кутиите си с обувки и влезнах в банята, за да оставя принадлежностите си. Банята беше светла, с голямо огледало над двете мивки, а от ароматизатора над вратата се носеше аромат на ванилия. Когато подредих всичко, излезнах от банята и се заех да оправям леглото си и докато слагах снимката на мен и Ванеса върху нощното шкафче, вратата на стаята  рязко се отвори и вътре връхлетя едно момиче. Едва не се спъна в чантата, която носеше, когато впери в мен черните си бездънни очи.

- Хей, ти сигурно си новата ми съквартирантка. Аз съм Рейчъл Варлос, както ти вече може би знаеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • радвам се че ти харесват
  • леле много интересни бяха и 4 те глави с нетърпение чакам следващите..

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...