Измяна
ИЗМЯНА
Маслените бои са скъпо нещо, особено когато нямаш пари. Младият художник трябваше да нарисува голям морски пейзаж, но нямаше материали. Всичките му бои бяха свършили. Четките му бяха засъхнали, втвърдени и вече бяха за боклука. Нямаше разредител, нито платно, нито грунд. Наистина нямаше нищо друго освен таланта си. Ателието му беше в трагично състояние. Липсата на материали го влудяваше и той започваше да усеща, че много му се пие. Странна работа. Само ако имаше поне малко материали, никога нямаше да се сети за алкохол, но уви! За жалост сега много му се пиеше. Въпреки това се отказа. Щеше да иде при своите приятели, които щяха да го почерпят, но нямаше да му услужат, нито с пари, нито с бои. Затова се отказа да ходи при тях. Легна и се опита да заспи, но сънят не идваше, или по-скоро той не искаше да отиде при съня. Присегна се и взе една книга от масата до него. Зачете се за кратко, но мисълта му беше болезнено ангажирана заради липсата на материали. Ако можеше да нарисува морския пейзаж, който му бяха поръчали, щеше да изкара достатъчно, за да позареди малко ателието си и да нарисува нови картини, такива, каквито той искаше, а не скучните поръчки, които намираше рядко. Жалко, че такава възможност скоро не му се очертаваше. Можеше само да си представя.
На сутринта се събуди изтощен. Изяде малкото храна, която му беше останала и отиде до заложната къща да заложи златния пръстен, който му беше подарък и който никога не беше носил. Не обичаше да се кичи и го пазеше, само защото му го бяха подарили. С парите, които взе, си купи бои, четки и грунд. Купи си и храна. Сега щеше да нарисува морския пейзаж и да го продаде. След това за кратко щеше да се отдаде на своите картини, които никога нямаше да продаде. За продан, той правеше съвсем друга живопис, по-лесно разбираема. Тези картини не бяха кич, но не му бяха по вкуса. Рисуваше ги, за да не гладува толкова често, макар че и с тях му беше много трудно. Беше със сприхав характер, често избухваше, когато спореше с някой за нещо.
Напоследък не рисуваше. Беше отслабнал и нямаше никакво желание да се занимава с живопис. Само като видеше картина и му ставаше зле. Ателието му вече го нямаше. Нямаше ги четките, нито картините. Стомахът му не издържа. Художникът напусна провинцията и замина за столицата. За претъпканата, шумна, мръсна и забързана столица.
Беше станал барман. Сега вече рисуваше с коктейли.
© Калоян Бинев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Наистина е тъжно когато се наложи да правим подони компромиси, но понякога човек няма друга алтернатива.В моя разказ случая не е такъв, но доста често се случват подобни работи.
-
Тъжно...много тъжна трансформация на главния герой - от творец в ...обикновен "гражданин" на (ти го каза) "претъпканата, шумна, мръсна и забързана столица". Жал ми е за него, Калоян, но пък се възхищавам на теб и умението ти в кратки прози да превъплащаваш такива дълбоки неща
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ТОЗИ РАЗКАЗ, НАКАРА МЕ ДА СЕ ЗАМИСЛЯ И НАД НЯКОИ СВОИ СИ НЕЩА
Сърдечен поздрав! -
Тъжно ми е, когато всеки път трябва да изменяме на твореца в себе си, заради оцеляване или поради други причини...
Поздрав за произведението!Докосващо е! -
Не губи творческото начало ...!
"Всеки,който носи в себе си Рафаел,трябва да се развива безпрепятствено". -
Добре, добре. Давай в същия дух!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Харесва ми стилът ти на писане.Ще следя твоите откровения.Поздрави.