29.04.2008 г., 22:54 ч.

Изневярата на Нощта 

  Проза » Други
830 0 4
Нощта разпуска плавно косите си,
от небето жадно спускат се звезди,
в нежна синьо-бяла спирала, лягат
в твойте малки шепи, шепнейки за нежния ти трепет, тръпнейки
по струните на твоя шепот, гаснейки в копнение.
Нощта изплува в твоето сърце, ароматна и сластна, горестна, прекрасна.
Целувките и потичат като тежко ухание по бледата земя. Луната горе съхне съвсем сама. Неревнива.

© Серафим Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса настроенито на тази творба.
    Поздравления, Вангеле, отново за отличната работа.
  • Чудесно...като идея...и много красиво като изпълнение...
    много, много ми хареса. с обич, Серафим.
  • Ей, Чишит! Малко повече уважение към момчето! Ако си решил да ставаш "Писателче" №2 питай Изречена какво стана с него. Вярвам няма да скрие как си замина с всичките си коментари и произведения защото много му знаеше устата. В този сайт не се допускат слаби произведения, а и дори да са такива те минават през редактор и придобиват доблър вид. Ти не си най-великия поет та да съдиш другите и не си никой за да ги обиждаш!


    По темата: Не мисля, че е точно проза, но е добро. Има доста интересен сюжет. Не спирай да пишеш - Мечтай!
  • Нощите напълно оплешивяха
    от разпускащи се коси.
    Галактиките омършяваха
    от падащи звезди.
    А след пролетните дъждове
    Ей сега ще въздъхна...
    от поетичните ти ветрове
    поне луната изсъхна.
Предложения
: ??:??