29 апр. 2008 г., 22:54

Изневярата на Нощта

Проза » Другие

1.1K 0 4

Нощта разпуска плавно косите си,
от небето жадно спускат се звезди,
в нежна синьо-бяла спирала, лягат
в твойте малки шепи, шепнейки за нежния ти трепет, тръпнейки
по струните на твоя шепот, гаснейки в копнение.
Нощта изплува в твоето сърце, ароматна и сластна, горестна, прекрасна.
Целувките и потичат като тежко ухание по бледата земя. Луната горе съхне съвсем сама. Неревнива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Карнелиан (Илковски Биров)

Много ми хареса настроенито на тази творба.
Поздравления, Вангеле, отново за отличната работа.

2008-05-01T23:30:40+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Чудесно...като идея...и много красиво като изпълнение...
много, много ми хареса. с обич, Серафим.

2008-05-01T23:02:29+03:00
Момичето... (Стеси)

Ей, Чишит! Малко повече уважение към момчето! Ако си решил да ставаш "Писателче" №2 питай Изречена какво стана с него. Вярвам няма да скрие как си замина с всичките си коментари и произведения защото много му знаеше устата. В този сайт не се допускат слаби произведения, а и дори да са такива те минават през редактор и придобиват доблър вид. Ти не си най-великия поет та да съдиш другите и не си никой за да ги обиждаш!

По темата: Не мисля, че е точно проза, но е добро. Има доста интересен сюжет. Не спирай да пишеш - Мечтай!

2008-04-29T23:35:30+03:00
daik (Георги Динински)

Нощите напълно оплешивяха
от разпускащи се коси.
Галактиките омършяваха
от падащи звезди.
А след пролетните дъждове
Ей сега ще въздъхна...
от поетичните ти ветрове
поне луната изсъхна.

2008-04-29T23:10:26+03:00