Apr 29, 2008, 10:54 PM

Изневярата на Нощта

  Prose » Others
1.1K 0 4
Нощта разпуска плавно косите си,
от небето жадно спускат се звезди,
в нежна синьо-бяла спирала, лягат
в твойте малки шепи, шепнейки за нежния ти трепет, тръпнейки
по струните на твоя шепот, гаснейки в копнение.
Нощта изплува в твоето сърце, ароматна и сластна, горестна, прекрасна.
Целувките и потичат като тежко ухание по бледата земя. Луната горе съхне съвсем сама. Неревнива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса настроенито на тази творба.
    Поздравления, Вангеле, отново за отличната работа.
  • Чудесно...като идея...и много красиво като изпълнение...
    много, много ми хареса. с обич, Серафим.
  • Ей, Чишит! Малко повече уважение към момчето! Ако си решил да ставаш "Писателче" №2 питай Изречена какво стана с него. Вярвам няма да скрие как си замина с всичките си коментари и произведения защото много му знаеше устата. В този сайт не се допускат слаби произведения, а и дори да са такива те минават през редактор и придобиват доблър вид. Ти не си най-великия поет та да съдиш другите и не си никой за да ги обиждаш!


    По темата: Не мисля, че е точно проза, но е добро. Има доста интересен сюжет. Не спирай да пишеш - Мечтай!
  • Нощите напълно оплешивяха
    от разпускащи се коси.
    Галактиките омършяваха
    от падащи звезди.
    А след пролетните дъждове
    Ей сега ще въздъхна...
    от поетичните ти ветрове
    поне луната изсъхна.

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...