Нощта разпуска плавно косите си, от небето жадно спускат се звезди, в нежна синьо-бяла спирала, лягат в твойте малки шепи, шепнейки за нежния ти трепет, тръпнейки по струните на твоя шепот, гаснейки в копнение. Нощта изплува в твоето сърце, ароматна и сластна, горестна, прекрасна. Целувките и потичат като тежко ухание по бледата земя. Луната горе съхне съвсем сама. Неревнива.
Ей, Чишит! Малко повече уважение към момчето! Ако си решил да ставаш "Писателче" №2 питай Изречена какво стана с него. Вярвам няма да скрие как си замина с всичките си коментари и произведения защото много му знаеше устата. В този сайт не се допускат слаби произведения, а и дори да са такива те минават през редактор и придобиват доблър вид. Ти не си най-великия поет та да съдиш другите и не си никой за да ги обиждаш!
По темата: Не мисля, че е точно проза, но е добро. Има доста интересен сюжет. Не спирай да пишеш - Мечтай!
Нощите напълно оплешивяха
от разпускащи се коси.
Галактиките омършяваха
от падащи звезди.
А след пролетните дъждове
Ей сега ще въздъхна...
от поетичните ти ветрове
поне луната изсъхна.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравления, Вангеле, отново за отличната работа.