Изоставена
Всяка нощ се събуждам от едни и същ кошмар. Стоя в средата на нищото, а мракът ме заобикаля. Крещя имена, непознати за мен, но никой не ми отговаря. Сама съм. Не, не сама. Изоставена.
Черна и мека като кадифе, тъгата ме обгръща и започва да се затяга около тялото ми. Стиска ме като менгеме, оставя ме без въздух, убива ме.
Търся утеха в сълзите - черни и горчиви, стичащи се от слепите ми очи - но тя така и не идва. Никога не идва.
Събуждам се от съня, за да живея в кошмара. Сама съм. Не, не сама. Изоставена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени
...не виждам разликата...Хубаво е,че усещаш някаква разлика и опитваш да я схванеш...Наистина има такава между това да си сам,самотен и сам,като физическо уединение...Едното- "сам",самота,е психологическо състояние и е негативно,докато да си сам,като уединение,физически,е позитивно,хубаво е да го можеш, да оставаш насаме със себе си,без да се чувстваш самотен... Така че,не може да не си сама,самотна,щом се чувстваш изоставена...едно и също са... Поздрав!
