Тътенът и проблясванията в далечината изнервяха Франц Хофмайер. Той знаеше, че вероятността наблизо да падне снаряд е малка, но в тази гадна страна постоянно ставаха неприятни изненади. Руснаците отстъпваха, което бе хубаво, но дали не подготвяха контраатака? Замисли се за позициите на врага и за тези на поверения му отряд. Имаше лоши предчувствия.
Отвори вратата на очукания мерцедес и излезе. Запали цигара. Ботушите му вече бяха заприличали на галоши на свинар. Навсякъде кал, гъста и лепкава.
Селото, Гордеево, което бяха превзели преди няколко часа, имаше една улица. Къщите бяха дървени, със сламени покриви. Църквата изглеждаше смешна с потъмнелите си от влагата стени и медните кубета, придобили с течение на времето цвят на мухлясало сирене. Мизерия, мизерия навсякъде. Единствената свястна сграда бе тази на училището. Там доскоро руснаците бяха лекували ранените си.
Хофмайер се приближи до портата и хвърли фаса си. Стоящите на пост войници вдигнаха ръце за поздрав. В този момент дотич ...