Откак го помня, страда от мания за чисти ръце, да не кажем и крака. Каквото пипне, тича да се мие. Ако изтърве дреха на пода, хвърля я за пране. В къщи ходи само с чехли, и хока всеки, дръзнал да пробва текстурата на килима или плочките на босо.
Детето бива обучавано от съвсем мъничко да си мие зъбите, ръцете и мъжките подробности по точно определен начин. Минимум два, максимум пет пъти дневно.
След десетгодишни кандърми, за да спази едно твърде необмислено обещание, изтръгнато с неуморно врънкане от страна на наследника, взехме куче. В началото го гледаше като извънземен натрапник, при това с отвратително възпитание, що се касае до тоалетната му култура. Мислеше да го оправя с бой, но така предизвика сериозни брожения, обвинения в безчовечност и крайно невежество по отношение на отглеждането на животни и деца. Слава Богу, оцени по достойнство спортния дух на малкото тумбаче с крака, което тичаше неуморно без оглед на трудността на терена, и постепенно взе да гледа на него като на важе ...