Хлад повяваше във фоайето пред съдебната зала. Хора влизаха вътре, излизаха кой усмихнат, кой с плач. Дали Темида не гледа през препаската на очите си, дали в плътна или от тензух, а везните точни ли са, кога са минавали на преглед в Инспекцията по мерки и теглилки...

Моето момиченце и някакво друго седяха на ръбестите столове, шепнеха си нещо.

Вратата на залата се отвори, служителка изрече някакви номера, имена,... но това са нашите имена.

Хванах на детето ръчичката.

- Хайде  миличката ми, наш ред е - промълвих тихичко.

Адвокатът ни говореше нещо, другият се опитваше да го апострофира със заучени жестове.

Бившата ми жена седеше гордо и величествено, видът й говореше '' Ще  те смажа, финансово съм независима, работя в Гърция и имам влиятелни познати, и това което не става с пари, става с много пари. Само стой и гледай, и да духаш супата, късно е  ''.

Язък за  голямата ни любов и да се кълнем във вярност , в обич. Сега пътеките , които е хванала  са добри или лоши, не може да се гадае. Язък си за Надето, дъщеря ни, кротичко и добро детенце.

Чувах само словестна шумотевица, нападки,оправдания...

- Предвид посочените факти, стигам до въпроса, Госпожата има ли постоянен адрес в Гърция, Атина ли, околностите ли, където да е регистрирана и да има условия за отглеждането на момиченцето прозвуча въпроса на съдийката.

- Не, госпожо съдия - вяло отговори  бившата ми - В процес съм на преговори за квартира

- А вие господине -обърна се към мен

- Да, госпожо съдия, имам адресна регистрация, жилище където до сега сме живяли тримата, а сега  живеем с дъщеря ми, тя си има  отделна детска  стая.

- А  има ли кой да се грижи за нея, когато сте на работа

- Да , ваша чест, родителите ми, те живеяят на приземния етаж, ние на първия...

Започна някакво шушукане из любопитните зяпачи в залата.

- Тишина - въдвори ред  съдийката - Съдът и съдебните заседатели се оттеглят за кратко съвещание.

Тягостно е това '' за кратко '', 15, 20 минути, полувин час.

Станахме прави да  ги посрещнем.

- Предвид изложените обстоятелства, ние решихме единодушно, Грижи по отглеждане и възпитание на детето се присъждат на бащата... Решението не може да се обжалва защото госпожо нямате постоянен адрес, източници на доходи, а трябва да сте живяли там най-малко девет месеца,  а с този параграф изпускате срока за обжалване.

Бам, бам, бам чукаше чукчето, или само чукна  веднъж и то беше достатъчно.

              Надето ме хвана за ръка и тръгнахме.Госпожа-майката даже не я удостои с поглед, трескаво говореща и ръкомахаше нервно с адвоката си.

Във фоайето Надето се отскубна от ръката ми, затича се, прегърна онова момиченце, шепнеше му нещо на ушенце. До тях пристъпваше неспокойно млада симпатична жена. Разменихме погледи и  и прошепнах '' Успех,  нека правдата да възтържествува ''

               Тежко е отглеждането на момиченце само от бащата, макар че мама се раздаваше.

А ваканциите ходехме на море или балкан, и отново  първият училищен звънец.

- Тате, помниш ли онова момиченце от съдилището, и тази година ще сме заедно, ето я с майка си - весело говореше Надето и размаха ръце - Ей, Тони, тука сме с татко

Онова момичеснце също помаха и отидохме при тях. Децата веднага се разбъбриха за отминалото лято, а ние с госпожата стояхме малко неадекватно.

- Мамо, това е бащата на Надето, а господине, това е мама - усмихнато ни представи Антония.

Подадохме си ръце

- Мария

- Петър

Мегафонът призова децата да се подредят по класове и влизат в Училище за първи учебен час

- А ние - усмихнах се - Ако сте свободна да пийнем кафе за запознансвото и да ги изчакаме.

Започнахме с това, кой къде е бил през ваканцията, после че им предстои толкова учение, а са доста малки деца. И отначало като придружители на децата си в събота и неделя на разходки, взехме да се срещаме двамата и през седмицата. Усещахме, че се харесваме, не само заради децата, а и заради нас самите. Макар, че изхвърлих всички общи вещи от къщи, спомени, бях взел решение в себе си да се преместя окончателно от стария ни бивш  общ дом. Успях да се докопам до екстра жилище, дето му казваха ''експериментално ново жилище и строителство '' с дворче, асфалтирани улици и най-важното заобиколени с по-млади хора. Познат дизайнер оформи спалня, хол, кухня, храсти, дръвчета, тревни площи.

Остава да събера кураж и да поканя Мария. Чувствахме, че  у нас на може, Надето,у тях Антония, на хотел, рискувахме  да ни разнасят, ако някой случайно ни засече.

- Мария,ще ти предложа нещо, чувствам, че го искаме, но има доста пречки,... имам ново жилище, не съм се нанесал окончателно там, може да го... така де, да бъдем заедно някой следобед.

И вместо да избухне'' ти за каква ме мислиш '', само ме погали по лицето, целуна бузките ми в знак на съгласие.

Е, механиката ''секс'', не е толкова важна, колкото очарованието от интимност и нежност.

И това ни сближи още повече.

- Издържахме първият изпит, а Петьо - свенливо констатира тя - А на децата, какво ще им кажем

- Ами те са приятелки - засмях се - Ще подходим така, нека и  ние да бъдем такива и да заживеем заедно.После, ти си педагожка и на теб ти е по-лесно с деца, а аз ще измисля нещо.

Карах ги с колата до училище, след това по къщите, събота и неделя четеримата заедно, после пак по къщите си.

- Деца, вместо да се размотаваме от къща в къща, искате ли да живеем всички в една къща, всеки ще си има стая, мама Мария ще приготвя закуска, вечеря, аз ще ви водя и вземам от училище. Всеки има домашен любимец, куче, котка, или хамстер, но никой няма гълъбчета, вие ще сте първите.

             И заживяхме четеримата заедно. Мария ги обличаше с еднакви дрехи, спортни екипи. Имаха еднакви велосипеди и топки, и четери  бели гълъбчета в гълъбарника на двора, които се виждаха от стаите им. Бяха повече от щастливи с новите си лаптопи и мобилни телефони. Не искахме , а и не можеха да са вундеркини, но в общата им стая имаха стативи за рисуване, скицници, гимнастически обръчи и балетни роклички.

Негласно си ги обичахме и двете, нали обичахме нас самите си. Не коряхме, ако някой е виновен за нещо, но и не възхвалявахме прекалено при успехи. Деца, беше ни радостно когато започнаха да ни наричат ''мамо и татко'', погалвахме главичките им и ги притискахме гальовно до себе си.

               А те миличките сякаш се сраснаха една с друга като Сиански близнаци.

следва част 2.......