5 min reading
Хлад повяваше във фоайето пред съдебната зала. Хора влизаха вътре, излизаха кой усмихнат, кой с плач. Дали Темида не гледа през препаската на очите си, дали в плътна или от тензух, а везните точни ли са, кога са минавали на преглед в Инспекцията по мерки и теглилки...
Моето момиченце и някакво друго седяха на ръбестите столове, шепнеха си нещо.
Вратата на залата се отвори, служителка изрече някакви номера, имена,... но това са нашите имена.
Хванах на детето ръчичката.
- Хайде миличката ми, наш ред е - промълвих тихичко.
Адвокатът ни говореше нещо, другият се опитваше да го апострофира със заучени жестове.
Бившата ми жена седеше гордо и величествено, видът й говореше '' Ще те смажа, финансово съм независима, работя в Гърция и имам влиятелни познати, и това което не става с пари, става с много пари. Само стой и гледай, и да духаш супата, късно е ''.
Язък за голямата ни любов и да се кълнем във вярност , в обич. Сега пътеките , които е хванала са добри или лоши, не може да се гадае. Язък ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up