migli4kite (Мигличката)
19 142
14.12.2004 г., 21:50 ч.

Изповед 

  Проза
2098 0 10
3 мин за четене

 

 

В живота има много неща, които може да загубиш - пари, кола, кучето си, любовта, чувствата, достойнството си, но никога не трябва да губиш мечтите си! Така и аз не изгубих мечата си, че някой ден ще се върнеш! А дали сега искам да си тук?... Седя и се чудя какво правя в тази тъмна стая... Къде отлетя животът ми? Намерих ли каквото търсих? А ще го намеря ли?...
   Луната е изгряла както всяка нощ, звездите ú правят компания да не е сама, а аз седя и гледам нагоре към небето - истинско, невинно и красиво както всеки път! А там виждам лица лица на познати и непознати хора, обичани и мразени, там са приятелите и враговете, спомените и мечтите... А ти ? Теб те няма... За кой ли път не те виждам сред всички лица...!? И пак се чудя да вдигна ли телефона, да ти се обадя ли...? Дали... но се спирам, знам много добре, че няма смисъл ! НЕ ТРЯБВА!!! Но защо го искам? Търся нови пътища към теб! Искам да ти покажа колко много ценях човека, който беше!  Казвам го със заобиколки, с намеци, дори често го казвам в прав текст, но ти си омагьосан от живота, от НЕЯ... Ти се превърна в толкова различен човек, в толкова непознат и тайнствен! А аз съм тук и съм каквато бях, търся човека, който познавам... Защо да те лъжа! Различни сме до болка - така чужди и странни, все едно идваме от два свята! Но съдбата е решила да ни направи такива и да ни срещне. Не искам да мисля за теб, но тишината, небето, ароматът на тъга и красотата на самота ми напомнят за теб! Исках да те забравя и го направих! Струваше ми толкова безсънни нощи, толкова сълзи, толкова спомени и мисли! И когато го направих, ти дойде пак! Защо, за бога? За да се разровиш из наранената душа, за да потърсиш спомени в кървавите сълзи? Защо? И сега, когато знам, че си тук, когато знам, че мога да разбера отговорите на всички измъчващи ме въпроси, изпитвам страх! Страх ме е да го направя, страх ме е да не сгреша. Но какво ще изгубя - нищо! Нямам вече какво да губя!
   Все някой някога ще ме направи щастлива, ще ме обича и аз ще го обичам! Тогава ще те забравя! Ще си един хубав, но тъжен спомен!
    Може би щях да те мразя, ако наистина ми беше дал цялото време на света, или ако не бях проронила нито една сълза за теб! А сега ще се усмихвам всеки път, когато се сетя за теб. И ето, усмихвам се, ти си щастлив... Време е да ти кажа СБОГОМ...! Ти никога няма да разбереш всички минали и настоящи чувства.! И аз никога няма да съм наясно дали съм те забравила или не. Но се усмихвам и пак заспивам до утре. А ти... бъди щастлив и ме запази, нека бъда една усмивка в твоя живот! Мой откачен принце!...

Мигличка (запазени правао ®§)

© Мигличката Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Супер е!
    Много ми хареса краят
  • Благодаря за казаното!
  • Юлия ти си невероятна,всичко написано от теб е приказно-заслужаваш най-високато оцинка,а тя е 6
  • Ми радвам се,че има и такива,на който им харесва!!!...ще се радвам да го прочетата и още хора... Миси!
  • Аз пръв го прочетох и много ми хареса. Хубаво е че приемаш всичко с усмивка. Мога само да ти завиждам
  • Не знам защо очакваш критики?! На мен много ми хареса и едвали някой ще има някви критики..
  • Браво Юлия очарован съм! Няма нито една погрешна дума в твоите слова!
    От мен 6
  • Мерси много радвам се, че ти е харесало а с това искам да кажа, че небето изглежда невинно и ...! а за критиките ...не на всеки ще му хареса! и много се радвам, че ти е харесало!
  • много е хубаво незнам защо очакваш критики в истината ... само едно искам да те питам .. както искаш да кажеш в "към небето -...невинно и... "? не мога само това да разбера ... от всичко което изписах остана само още 1 нещо и това е първата ти 6-тица на това проезведение
  • Сигорно ще има много критики относно това....но дано поне някой разбере смисъла му!Дано се разбере какво съм искала да кажа..а за критиките...добре дошли...!
Предложения
: ??:??