Изповед
2 min reading
В живота има много неща, които може да загубиш - пари, кола, кучето си, любовта, чувствата, достойнството си, но никога не трябва да губиш мечтите си! Така и аз не изгубих мечата си, че някой ден ще се върнеш! А дали сега искам да си тук?... Седя и се чудя какво правя в тази тъмна стая... Къде отлетя животът ми? Намерих ли каквото търсих? А ще го намеря ли?...
Луната е изгряла както всяка нощ, звездите ú правят компания да не е сама, а аз седя и гледам нагоре към небето - истинско, невинно и красиво както всеки път! А там виждам лица лица на познати и непознати хора, обичани и мразени, там са приятелите и враговете, спомените и мечтите... А ти ? Теб те няма... За кой ли път не те виждам сред всички лица...!? И пак се чудя да вдигна ли телефона, да ти се обадя ли...? Дали... но се спирам, знам много добре, че няма смисъл ! НЕ ТРЯБВА!!! Но защо го искам? Търся нови пътища към теб! Искам да ти покажа колко много ценях човека, който беше! Казвам го със заобиколки, с намеци, дори често го казвам в прав текст, но ти си омагьосан от живота, от НЕЯ... Ти се превърна в толкова различен човек, в толкова непознат и тайнствен! А аз съм тук и съм каквато бях, търся човека, който познавам... Защо да те лъжа! Различни сме до болка - така чужди и странни, все едно идваме от два свята! Но съдбата е решила да ни направи такива и да ни срещне. Не искам да мисля за теб, но тишината, небето, ароматът на тъга и красотата на самота ми напомнят за теб! Исках да те забравя и го направих! Струваше ми толкова безсънни нощи, толкова сълзи, толкова спомени и мисли! И когато го направих, ти дойде пак! Защо, за бога? За да се разровиш из наранената душа, за да потърсиш спомени в кървавите сълзи? Защо? И сега, когато знам, че си тук, когато знам, че мога да разбера отговорите на всички измъчващи ме въпроси, изпитвам страх! Страх ме е да го направя, страх ме е да не сгреша. Но какво ще изгубя - нищо! Нямам вече какво да губя!
Все някой някога ще ме направи щастлива, ще ме обича и аз ще го обичам! Тогава ще те забравя! Ще си един хубав, но тъжен спомен!
Може би щях да те мразя, ако наистина ми беше дал цялото време на света, или ако не бях проронила нито една сълза за теб! А сега ще се усмихвам всеки път, когато се сетя за теб. И ето, усмихвам се, ти си щастлив... Време е да ти кажа СБОГОМ...! Ти никога няма да разбереш всички минали и настоящи чувства.! И аз никога няма да съм наясно дали съм те забравила или не. Но се усмихвам и пак заспивам до утре. А ти... бъди щастлив и ме запази, нека бъда една усмивка в твоя живот! Мой откачен принце!...
Мигличка (запазени правао ®§)
© Мигличката All rights reserved.
