23.04.2008 г., 16:07

Изповедта на една анорексичка.

2.8K 0 1
1 мин за четене
  Все още съм тук. Жива съм, но не изглежда така. Бялото ми, изпито лице изглежда още по-болно и слабо под черната коса. Очите ми изглеждат мъртви, отдавна загубиха своят блясък. Ако ме погледнеш, ще решиш, че съм изнемощяла. Толкова слаба... толкова бледа... ходещ труп. Но съм пълна с енергия. Сърцето ми едва бие в гърдите ми.

 Студено ми е. Тялото ми е посиняло, устните ми са почти черни. Сама съм. Всички се въртят около мен, обсипват ме с внимание, но аз все пак съм сама. Искам да ме оставят на мира. Не искам никой край мен. Страх ме е. Не ми се умира. Но по-скоро ще умра, отколкото да  напълнея.  Гледам се в огледалото. Ах, тези месища! Дебела свиня! Защо всички казват, че съм болно слаба? Защо мама плаче като се съблека? Не е възможно да съм 38 кг.

 Не искам да умра... не ми се ходи в санаториум.

Татко пак плаче. Хвана ме, докато си режех китките вчера.

Хората ме отбягват и ме гледат странно. Сигурно заради превръзките по ръцете... или защото приличам на труп.

Все още съм тук... но едва ли за дълго...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дели Статева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Направо незнаеш какво да напишеш след такова нещо...
    Много е тъжно, че там някъде има такива хора, за които просто не може да се направи нищо...

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...