sandora (Сандора)
102 72
13.12.2007 г., 7:42 ч.

Изповедта на една пеперуда... или може би човек 

  Проза » Разкази
1484 0 5
1 мин за четене

С копнеж поглеждам към лампата... как искам да я прегърна, да я целуна. Но защо всеки път, когато се приближа, тя ме ранява все по-силно и по-силно?! Страх ме е да се доближа. Предишните пъти се повтаряше все едно и също нещо. Аз се приближавам, готова да й дам всичко от себе си, а само след миг се отдалечавам, за да лекувам болката. А тя ме примамва, мами ме със своя блясък... летя по пътеката от нейните лъчи. Крилото ми е изгорено, боли... боли така жестоко, така свирепо, сякаш всеки момент ще се откъсне и ще падне. Ще падне като пепел от цигара, като листо от дърво, като сълза от нечие око. А лампата дори не ме поглежда. Гледа в съвсем друга посока, към съвсем друга пеперуда. Усещам как посивявам, красивите ми багри се размиват. След мен остава само малко цветен прах, нищо повече. А лампата продължава да свети, привлича ме все така силно, дори може би по-силно и от преди. Не мога да откъсна очите си от нея. Болката се засилва. Намалява, пак се засилва. Искам да се отърва от нея, но, за да го сторя трябва да откъсна крилото си, а то е част от мен. Ще ми бъде ли тогава по-зле от сега? Какво става с мен? Болката ме превръща в човек, да, в човек. Очите ми вече не виждат лампата, виждат... човек. Не е лошо да си човек, няма крило, което да те боли. Има обаче сълзи, много сълзи. Има тъжни мисли, множество тъжни мисли. Има и болка... друг вид, но все пак болка. Остра, разяждаща болка, която противно на очакванията не е съсредоточена в една точка (т. нар. сърце). Тя е разпръсната по цялото ми човешко тяло. Тя тече във вените ми, изпълва главата ми с нещастие. Очите ми са празни, не виждат нищо и никой, освен един единствен човек. Не чувам нищо, не разсъждавам... просто го гледам. Гледам го и не мога да повярвам на това, което си мисля. Едни проклети две думички се въртят в главата ми. Думи, които не съм казвала на никого... нито като пеперуда, нито като човек. Думи, които така и не казах. И осъзнавайки искреността на тези думи, разбирам колко силна може да бъде болката!

© Сандора Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми- подобно на *Славеят и розата* по Оскар Уайлд- където славеят се притиска в шипа на розата
  • Радвам се, че ви харесва.
    Миро, прочетох есето ти. Не се съмнявам, че си разбрал смисъла на произведението ми, защото и твоето е написано на същия принцип. Поне според мен.
    А болка има... преживяна - не бих казала, "пеперудата" все още е в процес на преживяване.
  • Хареса ми.Поздравления!
  • Много интересно, явно не съм единствен тук, който се вдъхновява от символиката на насекомите (съвпадение може би, имам публикуван разказ "Изповедта на насекомото". Твоят текст ми хареса. Прозира отвъд думите някаква действителна преживяна болка. Получило се е смислено и е завършено добре.
  • Може!
    Добре написано.
Предложения
: ??:??