Няма нищо по-неприятно от това да си стажант в някоя от родните ни медии. Още повече, когато ти се налага да отразяваш актуалните протести, които се оплитат в професионалния и личния ти живот, като пиян паяк.

Стоян не беше никак щастлив от факта, че го караха да висне по цяла нощ пред парламента, а на сутринта го експлоатираха, като му възлагаха да пише в рубриката "Попитайте доктор Любов". От една страна беше забавно, защото това му даваше голямо поле, върху което да лее огромни дози от вродения си цинизъм. Имаше въпроси, които го изумяваха с тъпотата си, и които получаваха доста пиперливи отговори, но пък това доведе и до съживяване на рубриката, която се изчерпваше с досадни питания на малоумни тийнове. "Бременна ли съм?" Беше една от любимите му теми. Там се развихряше напълно и беше докарвал сълзи от смях на не един и двама свои колеги.

На въпроса "Нали момичетата обичат да им смучат пръстите на краката? Е, ами аз веднъж го направих на своята приятелка, но без да искам глътнах едно парченце лака. Ще ми стане ли нещо?" Отговорът беше кратък, но ясен. "Ако можеш да изсмучеш лака от пръста на крака на момиче имаме две новини за теб. И двете са лоши. Първо съжаляваме, че ти не си момиче и второ, съжаляваме, че ти нямаме телефонният номер." И така се наредиха следните:

Въпрос: "Ако погълна магнити ще стана ли по-привлекателна?

Отговор: "Ако ги погълнеш не както трябва, ще станеш още по-отблъскваща!"

Въпрос: "Един доста страшен и грозен тип ме гледаше през цялото време във фитнеса. На мен всъщност ми хареса! Дали съм гей?"

Отговор: "Мисля, че е време някой да ти обясни концепцията за огледалото и неговите функционални приложения.

Въпрос: "Приятелките ми ме мислят за курва! Не е така! Аз мога да изброя всички мъже, с които съм спала през живота си с пръстите на едната си ръка. Според Вас "лека" ли съм?"

Отговор: "Ако приятелките ти смятат, че ти си курва, а ти твърдиш, че можеш да ги обориш само с една ръка. То ние сме убедени, че въпросната ръка трябва да държи калкулатор!"

Имаше разбира се и откровено нападателни въпроси, които най-често идваха от хора, които нямаха никакво чувство за хумор.

Въпрос: "Виждал съм много по-добри неща от тази рубрика. Няма ли да спрете с тази тъпотия?

Отговор: "Рубриката за оплаквания я закрихме! От друга страна подозирам, че това е бил точният коментар на приятелката ти от снощи. И в частност... От момента, в който си свали панталоните!"

Въпрос: "Мисля, че ми изневерява с най-добрата ми приятелка. Какво да направя?"

Отговор: "Намери презервативите му. Пробий ги с игла и после ги напои в сок от нещо много люто. Мариновани люти чушки биха били идеални. После ги постави на същото място, откъдето си ги взела. Изчакай го да излезне и си отвори една бира. Ако имаш по-голямо желание, изпуши и един "Чичо Митко". Отпусни се и почакай приятелката ти да се обади за съвет, защото е правила секс и сега отдолу е на пожар. Изчакай и мъжа ти да се прибере и да ти се оплаче от същото нещо. После се разведи с него. Вземи каквото можеш от развода! Скарай се с приятелката си и кажи на всички, че е кучка! И накрая, но и най-важно! Всеки път, когато ги видиш на парти, те ще се чувстват неудобно и ще се преструват, че имат някаква спешна работа. Винаги ги питай "Хей, къде е пожара, че така сте се разбързали?"

Разбира се, имаше още един куп подобни въпроси, но сега ще се спрем само на един от тях, който породи много интересни мисли в главата Стоянова. Една лятна утрин нашият герой се беше вкиснал. Поредната безсънна нощ пред парламента беше изпилила нервите му до краен предел. Нищо против протестиращите, но вече дори сърцето му биеше не в нормалния си ритъм, а в пулса на "ОС–ТАВ–КА! ОС–ТАВ–КА!" И така със заветните сто и двадесет удара в минута. Вярно, че му плащаха двойно да стриймва онлайн за сайта, в който бачкаше, но пък и нещата с Нина не вървяха. Беше някак си отчуждена. Винаги бягаше в другата стая, когато ù звъннеше телефона и говореше поне по десетина минути, а след това се връщаше някак си успокоена и полуусмихната. Дали не му изневеряваше? Или може би му беше сърдита, за дето не се задържаше много вкъщи, но пък месечен наем не се плаща само с разходка в парка и приятна вечер пред телевизора (за жалост).

Седна пред компютъра с много лошо предчувствие и отвори служебния мейл. Вътре имаше само едно съобщение от някой си Петър Пехливанов от София. "Дявол да го вземе значи!" - помисли си Стоян. Кофти му беше, защото хонорарът му за тази рубрика се крепеше на броя зададени въпроси. А един въпрос на ден практически означаваше абсолютно нищо. Даже щеше да е на минус, защото щеше да му загуби времето в четене на поредната малоумщина. Въпреки всичко отвори мейла и се зачете.

"Здрасти Стояне. Не съм ти писал преди, но съм сигурен, че ще ми дадеш подходящ отговор в това разкъсващо душата ми противоречие, в което съм изпаднал. От известно време става нещо странно с моята жена. Когато телефонът ù звънне и понеча аз да го вдигна от другата страна веднага се затваря щом се чуе моят глас. Напоследък започна да излиза все по-често с приятелки, но когато я питам кои са, тя уклончиво ми отговаря, че са колежки от работа, които аз не познавам. Понякога стоя буден, докато тя не се прибере и гледам през прозореца, за да видя таксито, с което се прибира, но винаги чувам само отдалечаваща се кола зад ъгъла, а след няколко минути се появява и тя. Дали не изминава разстоянието пеша нарочно? Преди няколко дни взех телефона ù и бях на път да почна да чета съобщенията, но когато тя ме видя истеряса тотално. Наруга ме и ме изгони за две вечери! Както и да е. Реших да разширя периметъра на моето проучване. Помислих дълбоко и реших, че при следващото ù излизане просто ще я проследя. Изчаках я да излезне и да завие зад ъгъла. Приклекнах до живия плет, който е при къщата и точно тогава видях, че под моят Харли Дейвидсън лоурайдър модел 1992 има едно петно от машинно масло. Беше изтекло от двигателя и едното бутало стоеше малко по-нагоре от обикновено. През това време жена ми вече беше зад ъгъла и единственото, което чух бе затварянето на вратата, смехът на жена ми и форсирането на двигателя! Въпросът ми Стояне към теб е... Дали е нещо лесно поправимо или по-добре да го върна в магазина, от който го купих, докато е още в гаранция? Надявам се, че ще ми отговориш! 

Поздрави: Петър"

И тогава пушката на проникновението, окачена на стената, която представляваха Стояновите мисли гръмна със силен залп. Уби ненужните и окачи ловните трофей (понастоящем мисли) върху масата на съзнанието му. Ето къде е бил проблемът. Ето защо Нина му се цупеше от няколко месеца насам. Онази повратна точка в живота на Стоян. Онази изпълнена с трепет вечер в Технополис. От тогава до ден-днешен не спираше да говори за нея. Прекарваше всяко свободно време с нея. Играеше си с нея. Гледаха заедно филми. Не веднъж Нина даже го заплаши, че ще го хоспитализира, защото прекаляваше. А той беше ненаситен. Разтреперан, като есенен лист, докато не я включи за първи път. Черната и елегантна форма. Безжичният контролер. Фул ейч ди-то. Съраунда. С други думи плейстейшън три! Удоволствие за малки, големи и още по-големи! Филми, музика, снимки, игри, интернет. Тя съчетаваше най-доброто у една жена, което можеше да иска един мъж. С изключение на закуската, подаването на бира и секса, както твърдеше приятелката му. 

Затвори мейла. Попи потта, която беше избила върху челото си и си представи Нина. После с лека досада си припомни, че днес е почивка, защото сестра му беше оставила Тошко за няколко дни при тях, докато беше на море с гаджето си. Тошето не беше лошо момче, но и то страдаше от синдрома на Стоян. И по-лошо. Късаше му гъза на всички мултиплеър игри. Направо го съсипваше. Но това нямаше значение сега, защото единственото, което искаше Стоян бе да се прибере вкъщи. Да усили докрай уредбата, докато малкият играе в хола, а той и Нина да се отдадат на развратен секс в спалнята. "Стига вече с тия игри! Прекалявам" - мислеше си той. "Нина значи толкова много за мен, а аз само за игрички си мисля!". 

Изключи компютъра. Стана решително, слезе на паркинга, запали колата и тръгна към дома си. Паркира бързо, взе асансьора и се качи. Беше заключено. Нетипично. Друго нетипично беше, че ключът беше оставен от вътрешната страна, така, че да може да се отключва само еднопосочно, тоест не отвън. Зазвъни нервно на вратата. Единственото, което чуваше бяха виковете на зомбитата от телевизора. Започна да тропа. След малко му отвори Тошко. 

"Къде е Нина?" - запита нервно Стоян.

"Амииииии. В спалнята е!" - леко замислено се отчете Тошко.

Стоян се забърза. Влезе в спалнята и какво да види... Нина, само по сутиен, без прашки, запотена, стенеща сама по средата на леглото. "Нина! Какво ти е Нина!?" - почти крещеше Стоян. "Лошо ми е Стояне! Прилоша ми! Не знам... Точно реших да пусна пералнята и ми стана много лошо! Легнах малко!" През това време Тошко влезе в спалнята и се провикна: "Стояне! Пък да знаеш, че Чефо от долния етаж е в гардероба! В гардероба е!" 

Героят се понесе с превишена скорост натам. Отвори с такава сила вратата, че дръжката му остана в ръцете. Вътре от плът и кръв стоеше Чефо. По потник и боксерки. Стоян го погледна кръвнишки. Срита го по кокалчетата, от което обитателя на гардероба изсумтя гробовно. Пак го погледна и кресна с колкото имаше сила: "Чефо! Копеленце недно! Приятелката ми погива върху леглото, а ти си седнал тука да си играеш на криеница с детето! Срам нямаш ли?"

Поуката в тая история, мили ми читателю, който стигна до тук е следната. И тя много прилича на тази, която ще получиш и от анимационен филм, като Шрек, а именно: Не е важно да намериш някой, който е готин в очите на другите. Важното е да намериш същия изрод като себе си!