Източници

ИЗТОЧНИЦИ

Очертаваше се добра възможност да заеме поста – от два независими един от друг източника му бе даден ясен сигнал, че кандидатурата му предстои да бъде обсъдена. При това обсъдена не как да е, а обстойно, в детайли. Най-вероятно щели да го извикат на интервю.

По този повод той обръсна веждите си – напоследък космите му растяха неимоверно и навсякъде, само не и върху главата, където им е мястото по принцип. Плешивина имаше само отгоре и по темето, иначе над ушите имаше яко киче, което той увиваше околовръст и така формираше нещо като гнездо, което носеше винаги със себе си. Оформи гнездото, изскуба космите от ушите и от носа и заглади обръснатите вежди. Така вече приличаше на бъдещ началник. Нямаше изгладена риза, а и понеже беше доста напълнял, копчетата му стърчаха и опъваха всяка гънка, приличаше на кюмбе или нещо такова. Не бива да се явява в толкова неопрятен вид. Затова си взе черното поло с високата яка. Хем няма да му се виждат космите на гърлото, хем няма да се налага да го пере, нали е черно, нито да го глади. Черното си е класика – цвят на строг и безкомпромисен началник, цвят, който издава смиреност и достолепие, гордост и едновременно отговорност към поетия дълг.

Часът наближаваше дванайсет, когато от единия независим източник му съобщиха, че е започнало обсъждането на кандидатурата му. „Значи още по обяд са почнали – каза си. – Значи няма да обядват, а ще ме обсъждат. Нормално е, за такъв висок пост обядът може да изчака. Те, хората, сигурно бездруго са вече изгладнели, затова ще гледат да ме претупат, да се съгласят с качествата, които безспорно притежавам, да гласуват всички и с единодушие да подпишат протокола за моя избор.”

Минаваше един, когато от втория независим източник разбра, че обсъждането е приключило и най-вероятно всеки момент ще му се обадят, за да го поканят на интервю. Да е на разположение. На разположение съм, и още как – каза си. Обу си черните обувки, за да бъдат в тон с полото. Чорапите също бяха черни и обстоятелството, че левият е скъсан, бе съвсем маловажно, защото дупката беше на палеца и не се виждаше. Стори му се напълно невъзможно да го накарат да се събуе бос, това да не е индийски храм.

Дали да не тръгне вече към сградата, където шефовете тъй дълго го обсъждаха? То е ясно, че вече са го одобрили, защо да ги кара да чакат. Какво ли ще го попитат на интервюто? Няма да е изпит, то е ясно. Сигурно ще го запитат как при цялата си скромност и естествена доброта е успял да постигне висотите на успехите си, като дори е отделил време да напише две статии, посветени на проблеми? Няма да бърза да отговаря, няма да бърза за нищо, трябва да се държи като смирен и възпитан чиновник – лице, което може да носи на плещите си отговорност и друг товар, ако е нужно.

Краката му сами се движеха. Не разбра как се озова в сградата, където се осъществяваше изборът му. Отиде на третия етаж, където щеше да е интервюто му.

Първият му независим източник поздравяваше втория за издържания изпит. Длъжността, която му бе обещана, не беше вакантна вече. Всичките му надежди, цялата му смиреност, толкова години скромен труд и почтеност, всичко изтече в канала само за секунда.

Понякога през източниците изтича всичко.