8.01.2012 г., 18:22 ч.

Изумрудените острови (продължение - част) 

  Проза » Разкази
695 0 1
4 мин за четене

                   ОГНЕНО НАПАДЕНИЕ

 

                   Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красавица. Това била Дениса. Нямало начин да убегне от погледа му. От висините той съзрял огнената ú коса, която пламтяла необуздано, развявана от вятъра. Жар владеел бурите и ураганите в океана. Пращал светкавици и мълнии. Бил владетел на Огненото царство. Щом видял Дениса, той не останал равнодушен към предизвикателството да я вземе за себе си. Решил да я отвлече и отведе в неговото царство, за да се ожени за нея. Така щял да придобие огромна сила и да господства на земята, като стане устойчив на водата. Водната заплаха за него щяла да остане само мит. Започнал да праща светкавици и мълнии. Напразно придружителите на Дениса се опитвали да я спасят. Настъпил същински ад под небето и то сред огромния океан. Всички се опитвали да се скрият от огнените нападки. Било почти невъзможно. Някои от пасажерите се прибрали в каютите си. Капитанът се борел с вълните, за да запази курса.                     

                  В същото време ураганът, който се развил в океана, засегнал и кораба на принц Ашли. Огромните вълни, предизвикани от неразумното поведение на Жар, застрашили живота на принца и хората му.

                  Всички се мобилизирали и започнали да се борят със стихията.

                  − Свалете платната! – извикал принцът.

                  Вълните заливали палубата. Мъжете отчаяно се опитвали да спасят кораба. Ураганът придобил невиждан размер. Океанът се слял с небето. Корабът не издържал. Водната сила го обърнала и той се устремил към дъното.

                  По това време Водната фея Аква препускала наблизо със своя приятел делфинът Додо. Тя живеела сред океана и била орисана да помага на изпадналите в беда хора. Дочула викове за помощ. Без да губи време, казала на делфина:

                  − Нещо лошо се случва. Трябва да стигнем до потъващия кораб и да спасим хората!

                  Заплували към мястото, откъдето се чували викове на хора, които безнадеждно се борели с вълните. Аква се спуснала дълбоко във водата и видяла как корабът приближавал дъното на океана. В този миг пред нея се открил силует на мъж в бяла риза, който потъвал. Тя веднага се спуснала, за да му окаже помощ. Направила един голям балон от въздух и пъхнала главата му в него. Това бил Ашли. За съжаление, много от хората му се удавили, но той имал късмет. Почувствал, че вече има въздух и започнал да диша. Разбрал, че има шанс да се спаси и заплувал нагоре. Аква го тласкала с всички сили и така той успял да стигне до повърхността. Поел дълбоко въздух, но се озовал сам сред огромния океан. Огледал се, но нямало и помен от кораба му. Небето било свъсено и черно. Само светкавици го огрявали за миг и силни гръмотевици го раздирали със зловещия си звук. Положението било отчайващо и трагично. Ашли се мъчел да се задържи над водата. В този момент до него доплувал Додо. Започнал да писка и да го обикаля. Принцът се зарадвал и се хванал за перката му. Делфинът го отнесъл  към най-близкия остров.

                   Недалеч от разигралата се трагедия корабът на Дениса продължавал да е под огнен прицел. Върху него се сипели огнени мълнии и светкавици. Голяма част от корпуса вече горял. Създала се суматоха и паника сред пасажерите. Дениса стояла все още на палубата, вкопчена в парапета. Не знаела какво да предприеме. Пред нея всичко горяло, а зад нея вълните придобивали невиждан размер. Корабът бил като кибритена кутийка, носеща се безнадеждно в тъмния океан. Жар прекалил с огнените нападки и корабът не издържал. Водата нахлула и го наклонила зловещо в задната му част. Вълните били огромни и безпощадни. Не след дълго те скрили в обятията си този нещастен плавателен съд заедно с всички хора на борда.

                   Аква вече била наблизо. Видяла потъващия кораб и самотна жена сред тъмните води. Веднага се спуснала към нея. Подхванала я, сложила главата ú във въздушен балон и се отдалечила. Водната фея успяла да спаси Дениса. Бързо заплувала към близкия остров. Там я очаквал Додо. На брега върху мокрия пясък лежал Ашли. Бил толкова изтощен, че изпаднал в безсъзнание. Аква  поставила до него и Дениса в пълно умопомрачение и неадекватност. Въпреки всичко и двамата корабокрушенци оживели и въпрос на време било да се съвземат.                 

                  Жар се оглеждал, за да види огнената себеподобна. Не мислел да потапя кораба й, а само да заблуди хората, за да може  да я отвлече. Било твърде късно, когато разбрал, че е прекалил. Снижил се до водата и бавно летял, като оглеждал внимателно с надеждата да я открие. За съжаление океанът взел своите жертви и нямало никой по повърхността на водата. Жар си мислел с тревога и разочарование:

                  − Какво направих, къде си, огнена красавице? Не може да си потънала. Ще те намеря, аз трябва да те намеря!  

                  Огнената колесница на Жар препускала навред. Ту се издигала, ту се спускала към водата. В миг той видял Аква и Додо да плуват в далечината. Спомнил си, че било напълно възможно Водната фея да е помогнала на неговата избраница. Бързо се насочил към тях. Те плували и търсели други хора, на които да окажат помощ. Щом видели, че Жар приближава, разбрали, че цялата тази история е негово дело. Аква се потопила дълбоко във водата, а Додо отплувал при другите делфини. Жар загубил своята огнена красавица. Заедно със светкавиците отлетял в Огнения  дворец. Бил съкрушен и потънал в непоносимата горещина на заспалия вулкан.  

 

СЛЕДВА...        

© Ирена Дочева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че те срещнах някога в едно паметно градче, за да мога да повярвам на думите ти, Ирен...Желая ти сбъдвания!
Предложения
: ??:??