Жалка история!
Грозно е, мили дами, да правите това! Изключително грозно!
Петък вечер. Слънцето тъкмо залязва – красота. Лека-полека и последните слънчеви лъчи се скриват зад величествено издигащата се Витоша. Парк с идеалния изглед към планината. И сбогуване с поредния изминал ден от април. Човек да има очи за прелестите на природата!
В далечината се чуват викове и крясъци. Поредната приятно почерпена компания от младежи се задава по алеята в парка и с мощните шумове и цветущи псувни изпълва тишината. Заглушава дори музиката, която звучи през слушалките в ушите ми. Много неприятно!
Но какво да видиш? Компанията била само от „дами”! Едни такива – натокани, намазани, направени, маскирани – да не ги познае човек. Вървят си, придържайки се една за друга, пеят си и си псуват. Свалям слушалките и с поглед, изпълнен с отвращение, се обръщам към жалката картинка пред очите ми. Едната запя някаква песен, от която успях да разбера само „Режи го на две... сърце”, при което друга „дама” от компанията с ясен и силен тон изкрещя: „Е*аниеееее”, а трета вдигна бутилката с бира, която носеше в ръка, и отпи няколко сериозни глътки. Само не знам как не последва и едно мощно оригване!?
Пейките започнаха да се опразват. Скоро пуснаха парковото осветление, а пейките опустяха съвсем. Събрах си такъмите и понечих да си тръгна. Девойките минаха покрай мен, а физиономията ми излъчваше неодобрение. Едната сопнато ми зададе въпроса: „К’во гледаш, ма? Друга работа немаш ли си?”. Безгласна останах. Прибрах всичко в раницата и тръгнах. Вървейки, се обърнах назад и неволно забелязах как едната „дама” се е проснала на земята, а другите се опитват да я вдигнат. Жалка гледка!
Вероятно това щеше да е поредната изключително забавна история от репертоара на милите млади дами, която никога няма да разкажат на децата си. И не защото биха се срамували от това, а заради факта, че може би няма да си я спомнят!
Градът тихо угасна под лунната светлина и небето се осея със звезди. Носеше се аромат на Пролет от нацъфтелите дръвчета. Задуха свеж ветрец и понесе пролетния дъх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Опс Всички права запазени
