ЖАНРОВИ ЕТЮДИ III: УЕСТЪРН С ЕЛЕМЕНТИ НА ШПИОНСКИ ТРИЛЪР (1)

(ИНТЕРТЕКСТУАЛЕН МОСТ КЪМ „ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛОВ”)

22:00. В механата компанията на Грег празнуваше успешното си избавление при инцидента в блатото и неуспешния край на ловния ден. Двата повода бяха еднакво празнични и затова Гангстерът се бе разпоредил за съответстващо на случая удвояване на циганския оркестър, който изпълняваше „Месечина” почти непрекъснато, но на този етап от вечерта това вече на никого не правеше впечатление.

Грег плуваше в едно особено умиление, характерно за хората с философска нагласа, когато се доближат максимално до метафизичния си идеал. В случая бяха налице почти всички нужни елементи – умерено интелигентна мъжка компания, добро пиене, дълбоко народна по своя характер музика и естествено много километри до всяка жена, която би могла предяви към теб каквито и да било претенции. „Дори само затова си струваше да бием пътя дотук!”, помисли си Грег и избърса с ръкав една неволно търкулнала се сълза на щастие.

И точно когато посегна към бутилката с водка, за да придаде повече плът на този сюблимен момент, Грег усети дълбоко в душата си някаква аморфна и все пак отчетлива тревога, която пречеше на хармонията да бъде пълна. Бяха нужни почти 100 гр., за да локализира източника ù. Ами разбира се! Бе имал неблагоразумието (в момент на разбираема еуфория след чудодейното избавление) да даде на remer  разрешение за интервениране в наратив, чийто край не беше ясен и на самия него, и, което е още по-лошо, в който той лично участваше. Фактът, че познава копелето, изобщо не го успокояваше, защото знаеше, че на човек, който не пие, не може да се има никакво доверие. Още повече, когато е отвратително потаен, сноб и с отчетлива мания за величие. На всичкото отгоре лицето се изживяваше като демиург и се канеше да изпрати някаква тайнствена девойка, вместо да дойде лично, както би постъпил всеки истински мъж. Известно време Грег спекулираше с мисълта, че remer може да е имал някаква интересна среща през уикенда, която да го е увлякла и накарала да забрави заканата си, но когато чу как към механата се приближава боботенето на многокубиков мотоциклет, придвижващ се издевателски бавно, осъзна, че явно няма да му се размине. „Дано поне не ни пипа пиенето!”,  примирено си помисли той. И тук естествено грешеше.

Почти едновременно с първите звуци на мотора циганите престанаха да свирят някъде по средата на „Месечина”, обхванати от подсъзнателния ужас на живите твари, усещащи, че към тях се приближава много по-могъщо същество. В кръчмата някак си притъмня, макар никой да не беше пипал осветлението. Гангстерът учуден стана да види бушоните, макар явно да съзнаваше безсмислието на тази постъпка и само Киро Борсата продължаваше  вече петнадесета минута невъзмутимо да изброява недостатъците на жена си, без нито веднъж да се повтори – коронният му номер, поне доколкото беше известно на Грег.  Повлияният му от алкохола  глас все още  се извисяваше самотно на фона на зловещото боботене, приближаващо отвън, като по този начин допълнително подчертаваше търсеното от remer впечатление за мъчителна напрегнатост.

„Ей сега някой ще ритне вратата!”, каза си Грег, защото си спомни, че жанрът е „уестърн”  и ето че някой ритна вратата. В чудесен синхрон с този момент, циганите, с лица на зомби, забиха „I love rockenroll” , в малко странен, и все пак достатъчно въздействащ аранжимент.

В рамката на вратата, осветявана от мълнии („Кога пък заваля?”, помисли си с недоумение Грег) се очерта женски силует с дълга коса, каска и високи ботуши, в единия от които (о, Боже!) бе затъкнат бич, който се набиваше на очи дори повече от стандартните за такива случаи револвери. В секундата пауза преди припева се чу как приятелите на Грег шумно преглътнаха.

(Следва)