5.09.2023 г., 6:24 ч.

 Жега 5 

  Проза » Разкази, Други
250 1 4
Произведение от няколко части « към първа част
5 мин за четене

                   Чаршията, уличка с магазинчета и кафенета от двете страни, мирис на димящи скари, зеленина и прохлада.

- Хайде да пийнем фрапе - предложих - Митко , ти какъв сладолед си избираш

Тина снимаше наляво-надясно, беше й интересно. Магазинчета отрупани със сувенири, вежливо усмихнати продавачи, саксии с разнообразни цветя сложени по входовете им. С удоволствие прие аз да бъда фотограф, а тя с Митко моделите.

За мен беше занимавка, по-скоро бягство от претоварената Атина, все пак нали съм в отпуска. Сновяхме зигзагообразно от магазин в магазин, заглеждахме се по витрините. Несъзнателно протегнах ръка да хвана   Митко, но хванах дланта на Тина. Изтръпнах. Тя го прие за нормално, даже насърчително ме стисна. Митко зяпаше по витрините, после се хвана за свободната ми ръка, а ние с Тина се държахме от страх някой да не изпусне ръката на другия. Поглеждахме се понякога с лека усмивка и някакво често премигване с клепачи. Митко се заигра в един магазин с нещо като конструктор, но всичко от дърво и разноцветно боядисано. Ще му го купя, не струва милиони, ако бяха тук бащата и лелята биха му го купили.

Неописуема радост бе, когато получи кутията с конструктора, а Тина ми благодари

- Петър, сигурно би бил чудесен баща като имаш свои деца.

На връщане в автобуса и в метрото продължавахме да се държим с вплетени пръсти на ръцете, Митко бе зает  да разглежда  картинките по кутията на играта си. Тя едва прехапваше устни, поглеждаше ме в очите.

- Прекрасна екскурзия, благодаря ти Петър

- Можем да идем на двудневен круиз, или еднодневен  до остров Егина или Порос, и там има какво да се види, пък и малкият е впечатлен от днешната разходка

- За двудневен не съм сигурна дали ще ме пуснат, но за онези острови и аз бих настоявала - тихичко каза тя

Преди да тръгнем с колата  от буферния паркинг й предложих

- Обади се на Иван или Таня, че тръгваме от паркинга, да не се притесняват, то обичайно по това време няма задръстване, но знае ли се Атина е това и хората щъкат като мравуняк.

- Да прав си, веднъж Иван и Таня ходиха до Герак ли, на хипермаркета, и попаднали в задръстване, за час и нещо едва се измъкнали

Погледнах я насмешливо, така ли, не знаех, че от Герака хипермаркет, можеш да попаднеш в задръстване, я виж ти.

Обади им се, описа къде сме  и че тръгваме веднага.

Е браво, подготвили скромна трапеза. Хапнахме нещо, ушите ми пламтяха от суперлативи по мой адрес, Таня ме гледаше признателно.

- Знаете ли, в една туристическа агенция на Пирея, видяхме за круиз еднодневен за два острова, кои бяха Петър

- О да, това са до Егина или Порос, само че тръгват рано в 7 и 30 - 8 часа и се връщат в 20 часа, с консумация на борда и мисля забавление за децата - допълних аз

- Отново без нас - смееше се Таня - Петър обещай ми, че ще идем и ние на такъв круиз по-късно

Кимнах с глава '' Там сме Таничка, разчитай на мен...''

След ден рапортувах на плажа

- Записани сме за събота, в 6 и 30 сутринта съм у вас с колата, ще пътуваме с електрикото, надземното метро де, така му казват гърците, до Пирея и гейт 25 е наблизо. Програмата я съобщавали вътре, къде спираме, свободно време, коктейл-закуска, после имало лека вечеря, и кога акостира в Пирея.

               Отново обичайните целувки, прегръдки, пожелания за приятен круиз.

Корабчето празнично украсено, мигащи лампички, лека музика, насочват те към масата с номерца, свободни шезлонги по палубата на слънце. Две момичета като мимове, приканиха всички деца в нещо като детска площадка, сервитьорки разнасяха чаши с някакъв коктейл. По-нетърпеливите засваляха бузки, ризки, Тинчето сред тях. Неудобството й бе останало на брега, усмихваше ми се приятелски, шегуваше се ако види шкембест чичка с младо маце или обратното, посочи с очи и глава млада двойка в ъгъла страстно да се натискат и целуват.

Шумът на двигателя се сливаше с този на музиката, сервитеьорките безмълвно сменяха празни с пълни чаши коктеил или бира.Ех, то било хубаво да се отпуснеш и забравиш ежедневието.

Погледнах я. Как ми се искаше да я погаля по лицето, по косата.

Тя ме изпревари. Меката й длан опипваше скулите ми, разрошваше и оправяше перчема ми, очерта с пръст образа ми, и показалеца се спря на устните ми. Те потръпнаха леко, а тя се усмихна, пое си дълбоко въздух, едрите й стегнати гърди се повдигнаха току пред лицето ми. Съобщение по уредбата наруши идилията.

'' Уважаеми пасажери, наближаваме остров Порос, ще направим кратка обиколка на острова и акостираме в едноименното пристанище, свободно време до..., може да разгледате..., или на плаж до...Благодаря ви ''

И наистина пред нас изникна острова. Защракаха мобилни, фотоапарати. Тинчето бе в разгара си, въртеше се  с апарата, щракаше вдъхновено, очите й искряха от радост. Наблюдавах я в захлас.

- Много си симпатична - не се сдържах като тя се върна на масата

Тина се разсмя звънко, присви устни в целувка. И какво като е семейна, да не е от дъжд накапана, просто един приятен флирт с добре изглеждаща жена, която вероятно знае какво иска и как да го постигне.

Кратко суетене около масите, обличане на блузки, ризки, обувки, допиване на коктейла.

Митко радостен дотърча до нас

- Има едно момиченце говори немски, а госпожицата-мим също знае немски и преведе какво казаха по радиото, може ли да ида до парапета и да гледам

Проследих го, затича се към момиченце, хванаха се за ръчички и се залепиха за парапета.

              Част от пасажерите зачакаха реда си за стълбата, по-смелите и нетърпеливи скачаха на кея от резервна вратичка.

Скоих, подхванах Митко през кръста и го поставих на кея. Протегнах ръце към Тина, прихванах и нея през кръста, ръцете й ме обвиха и я прехвърлих на кея.Останахме така прегърнати може би минутка. Окопитих се набързо.

- Според легендата - говорех зад нея - Тук е роден  Посейдон, богът на морето, ето там е Часовниковата кула, площадчето, ...по нагоре са магазинчетата, малко в страни е етнографския музей, а доста далечко е светилището на Посейдон, но по-близичко е плажа.

Усещах нежното притискане на Тина, очите й  ме гледаха по-особенно, примърдваше устни сякаш повтаря казаното от мен. Странно.

- Искате ли да схрускаме по един сладолед, а онова момиченце дали няма да го срещнем из уличките или из магазинчетата - весело казах - Да я потърсим ли, плажът няма да избяга

Той наведе срамежливо главичка

- Хайде, отиваме първо да я потърсим, всичко друго ще ни почака

А той подскочи от радост и тръгна крачка пред нас. Ние с Тина вървяхме в захлас, хванати за ръце и се препъвахме в калдаръма, унесени от някаква добра помисъл.

             Обикаляхме, снимах ги, гризвахме сладолед с фунийка, после на клечка, но не я открихме...

 

 

следва...

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??