Изглежда сме подранили на автобусния терминал. Чудно нямаше и чак толкова много чакащи, то всъщност навалицата е в събота и неделя. Обикновенно автобусите на фирмата тръгваха късно след обяд, нощен преход до границата и рано-рано по първи петли са в България.

С Иван седяхме на пейката зад багажа, чанти, чантички, два куфара, само липсваха тенекиите със зехтин, а Таня, Тинчето и малкия тръгнаха към Хондос център, да не изпуснат някоя лятна промоция.

Иван разсеяно пушише цигара, аз зяпах минувачките запътили се към близкото българско заведение.

- Ех, колко бързо се изтърколи месеца. Не мога да повярвам, че цял месец бяхме в Атина на гости на сестрата. Митко и Тинчето особенно впечатлени от екскурзийките с корабче до близките острови, добре че беше ти, та им удиса на акъла, иначе малкия кога щеше да види остров и да се вози на морски кораб. Аз имам фобия от открито море, морска болест сигурно, а Таня как да ме остави сам. Все пак ти благодаря,... а Таня е прекрасна жена. Всъщност, ние с нея не сме истински брат и сестра. Нейната майка починала, направо от нелепа смърт, от лаймска болест,ухапал я кърлеж и докато разберат какво е, що е, отишла си жената. А при мен, майка и татко се развели. Татко обичал да си пийва и да играе на автоматите, хазартен тип. Веднъж спечелил малка сума, пристрастил се и успеха и неуспеха водят след себе си алкохола, пропил се, изгонили го от работа.

Разведоха се. Познати запознали родителските тела и се оженили, ние сме били още деца. Мир и благоденстве в новото семейство докато не проговори половия нагон у нас. Отначало се изплашихме, после ни хареса. С нетърпение чакахме

нашите да са втора или нощна смяна на работа. През деня бяхме прилежните брат и сестра, през ноща любовници. Не чувствахме потребност от друга жена или мъж, бяхме си достатъчни и няма защо да се ревнуваме. Бяхме добри ученици и това притъпи вниманието на родителите ни. Таня беше взела всички мерки срещу нежелана бременност. Тя завърши, започна работа, искахме да се отърсим от тази си зависимост. Напусна работата си и замина в друг град, а аз заминах за Германия. Скоро почина баща й, пардон баща ни, а след година почина и майка ни. В Германия работя в Дюселдорф и там се запознах с Тинчето, оженихме се, ето малкия вече порасна. За пръв път идваме в Гърция. Таня все ни кани на гости, имаше вече апартамента, добра  работа. Бяхме й предложили да й подарим лека кола, нали почти всички коли втора ръка идват от Германия, но тя не пожела и си купила онова Ситроенче, е малка , удобна кола за големия град, пък и клиниката дето работи е наблизо до апартамента й.

Тя всъщност Тина не знае, че не сме истински брат и сестра, какво да я тревожа излишно.

Знаеш ли, тя Таня ни разказа за теб и се чудеше как да те открие, и хоп пред супера се видяхме. Тя е добра жена, успешна бих казал, сама е постигнала всичко това и казваше '' Един мъж да ми хареса и аз да го изпусна, ами като не знам как да се държа с мъжете, та даже и телефонните номера не си разменихме ''.

Гледах го и не знаех да му благодаря ли, че ме светна или да го укорявам, че е затрил с псевдо обичта си тази жена.

            Багажът бе натоварен в автобуса, пътниците заеха местата си. Наду клаксона и бавно потегли от терминала съпроводен от махащите ръце на изпращачите.

- Дано всички да  са останали доволни - въздъхна Таня - Благодаря ти и аз за разходките на снахата и племенника...Някой път ще ме изненадаш ли с такова пътуване.

- Е как не, казваме коя събота или неделя и тръгваме, и до вечерта сме си в къщи - засмях се

- А сега ще ме извиниш ли, искам да се прибера сама в къщи, да поразтребя. Утре сме на работа, а в събота на нашето място на плажа, става ли, а - плахо попита тя

Понечи да ме целуне по устните, уж неволно извърнах глава и тя уцели бузата ми. Щипнах и аз едната й бузка, а целунах другата.

            Съботният ден дойде не неочаквано, а като пореден календарен ден. Ококорих очи, поопипах под одеалото нещото си, там е, въобще не се вълнува от предстоящата ни среща на плажа.

Припмних си разказа на ''брата'', съжалява ли за стореното или мъжко самохвалство,...все пак са...много важно какви са

А дали тя ще набере смелост, поне да го спомене за обща информация, и за какво ще ми е тази обща информация, лошото е, че не са се отърсили от това си увлечение, а ми благодарят, че две съботи  ги оставих сами, да се налудуват необезпокоявани.

Ако преглътна всичко случило се до сега, дали те ще могат да спрат с любовните си похождения.

Стисках очи, отварях очи, таванът не мърдаше и нищо не беше написано на него. Защо ли.

следва...