Жега 1

                    Един от най -любимите часове на седмицата-петък след 18 часа . Работната седмица е минала, очакват те събота и неделя, дни на безцелно мотане из къщи, или из Атина, или пържене на лятното слънце покрай морето...

А най-лошо е, когато в тези чаове на петъчния ден звънне мобилният ти.

Зръън, зръън, наруши тишината.

- О Сийко, как така се сети за мен, да не ми в дошъл редът, приятелко забравена - казах през смях

Сийка беше тук на работа с дъщеря си Деси, вече малко позастаряла   мома, която все не харесваше нищо.Ако много говориш,значи определението й е, че имал комплекси, или ако е  неразговорлив е природно неинтелигентен. Ако си по-слабоват, това мъж ли е, като не може да те носи, ако си по-пълен, уу този пък шишко, няма да се наяде.. Иначе тя бе с огромно самочувствие, защото учила-недоучила в ''Делта колеж''. Предимство й бяха естествените едри гърди с които се фръцкаше, макар че косичката й да бе редичка и права.Даже и гримирана, не успяваше да скрие някакви лунички по лицето си., добре че нямаше мустачки, или ако има редовно ги проскубваше. Иначе средна на ръст и винаги се хвалеше, че нямала корем а яде колкото и каквото си иска. Аз се шегувах с приказката '' Изглежда метаболизма ти е по-бръз от лъжицата ''.Любимото й занимания в почивните дни е да гледа телевизия в легнало полужение и да чопли семки или шамфастък.

- Стига бе, знаеш че си с предимство - засмя се на свой ред Сийка - Няма да те оставя на сухо, нали сме си наши хора и си имаме доверие. Ти нали в събота ходиш на море,...ще ти бъде ли удобно да вземеш и Деската. Йорго иска да дойде  у нас, а и тя като е в къщи какво да ги правя,... ще ме спасиш ли. Пък ти си ми винаги под ръка, ще ти се отблагодаря.

- Добре, нямаш ядове, тъкмо ще ме видят с мадама на плажа. В 8 сутринта съм у вас с колата и отиваме, обикновенно се връщам към 18 часа, достатъчно ли ти е.

А Сийка беше приятна женица, живееха тук наблизо в квартала, бях им помогнал с багажа като се нанасяха тук, после боядисах безплатно с латекс някакво коридорче, оправих им душбатерията. Понякога се отбиваха с Деси на кафе и банални гурбетчиски приказки. Покани ме и на рожденния си ден, бях й подарил бял халат за баня, което много я впечатли на фона на другите лаики дрънкулки.

След два дни дойде сама у нас да ми благодари за чудесния подарък.Започнахме с невинни  целувки за благодарност, после работата се позадълбочи...И колко му трябва на сам мъж и самотна жена. Обличайки се тя констатира

- Най-хубавият подарък за рожденния ден получих сега. Мога ли да идвам и друг път.

И така, че идваше, не мога да си кривя душата.

После поразреди посещенията, защото намерила някой грък, който я подпомагал финансово.

                   Величествено с Деси пристигнахме на плажа, ела да ти кажа как се избира място и шезлонг. Слънце от ляво, не, по-добре да е от дясно, този шезлонг е твърд, а на този пружините му разхлабени.

Показа се с бански костюм, ама чиста имитация на бански, горнището едва прикриваше пъпките и част от големите й гърди, долнището също имитация, преплетени шнурчета и тук-там някое цветно парцалче.

Остарявам ли или модата е такава.

Погледна съседните шезлонги. Зад нас детенце си играеше с лопатка из пясъка. Ох ужас, ако по невнимание хвърли пясък към Деси, как ще спасявам детенцето.

В страни приятна госпожа, маскирана със слънчеви очила, небрежни свила крак от коляното, лъщящо на слънцето тяло омазамо с фактор 3 за да не прегори. Ами нали съм близо до нея, на една ръка разстояние, ще я обръщам.

Спокойствие и тишина.

Деси си гледа нещо из мобилния. Задрямал съм под нежните утринни слънчеви лъчи.

Пробудих се, изпод мигли погледна към госпожата. Присвила другото коляно, ръцете отпуснати, главата не мърда, и тя е ударила една дрямка.

Обръщам се. Деската я няма. Скочих като ужилен. Изгорях, уж съм куче пазач днес, а тя ме изненада. Няма я.

Огледах тревожно към водата, ами ако се е удавила, очите ми безрезултатно я търсиха. Ако се е удавила, до сега щеше да иплува над водата и щеше да има суматоха сред плажуващите, а всичко бе спокойно.

Замърморих на английски за някакъв стар пилишки шит, после миризлив шит и накрая на български дъра-дъра мамата.

Очите ми прескачаха по другите шезлонги и чадъри, притъпях нервно напред-назад.

Очилата госпожа се наддигна

- Господине нещо да не се е случило, разтревоцен сте - на български попита тя

Обясних й къде с ръкомахания, къде с думи, че спътницата ми я няма.

Очиларката стана, огледа и тя другите шезлонги, тръгна към морето и заоглежда чадърите от там, плажната ивица.

Стоях като гърмян заяк, хайде пак беля на главата с Деската, а чантата и дрехите й са тук.Стана ми още по жегаво.

- Господине, ето я вашата дама, идва по брега, не се притеснявайте, ето я, идва.

Погледнах я с благодарност. Добре сложена жена, по-скоро плаха, отколкото дръзка и с истински бански костюм, прикриващ и подчертаващ необходимото.

- Ох  благодаря ви госпожо, така се бях притеснил

Тя само се усмихна, сякаш казваше '' Пази  жените, могат да ти ги откраднат ''

Гледам Деската с гръцкото гиро-гиро в ръка. Бтрка невъзмутимо във фунийката-питка, вади картофки, парченце месо и още по-невъзмутимо ги похапва, пристъпяйки едва едва  в оскъдния си бански костюм. Добре, че по плажовете никой никому не обръща внимание, кой е, какво прави и как е облечен.

- Деси, къде ходиш бе, притесних се, изчезна изведнъж и не се обади, ами може ли така бе, изкара ми ангелите

- Ами изведнъж огладнях и реших да ида да си купя нещо, зазяпах се в една реклама и позакъснях.Нищо де, какво толкова е станало - оправдаваше се тя

Вече стоях като куче пазач, ще вземе да изчезне отново, не смеех да отида и до водата, само поглеждах скришом кън непознатата госпожа. Чудно, българка излезе, а сама на плажа, пък и добре сложена ми се струва.

- Пешо, Пешо бе - извади ме от размишленията ми Деси - Хайде да си отиваме, омръзна ми вече, я каква е жега.

- Ам' Деси, хората сега идват, ние да си тръгваме, едва е един часа. Добре, добре няма да споря с теб тръгваме си.

- Аз съм готова и ще те чакам при колата - нарами чантата си и тръгна

Огледах се безпомощно, отиде ми съботата.

Очиларката се бе обърнала към нас, не мога да кажа с любопитен поглед, защото не виждах очите й, ама устните й скептично свити го показваха.

- Госпожо, не ви познавам, но утре ще съм сам тук, ако имате желание можем да се срещнем. Аз съм Петър, или Петро,

все тая. Приятен плаж и до утре - смотулевих набързо.

             Пътувахме почти мълчаливо. През отворения прозорец Деси с ръката си правеше въздушни вълнички.

следва...