Желание
Сега съм сама, стоя и гледам звездите... Мисля за теб... Ето! - падаща звезда! Нещо в мен трепва, пробужда се някаква надежда... Желанието ми е сега да си с мен, но знам, че то няма да се сбъдне. И ето, че надеждата ми пак се изпари, сякаш никога не се е появявала... А ти отново си в главата ми, в мислите ми... Знам, че сега си там някъде с нея. Може би си щастлив? Но това не ме успокоява. Шепнеш и нежно "Обичам те!", но не е ли това поредната ти лъжа? Лъжа, в която ме накара да вярвам и затова сега аз съм искрена с теб и ти казвам през сълзи ОБИЧАМ ТЕ! Но може би бях за теб поредната бройка? Дали е така? Още се питам...
Много въпроси без отговори. Единственото нещо, което ме успокоява е, че никога няма да намериш човек, който да те обича повече от мен!
(15.02.2006г.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Георгиева Всички права запазени
