Сега съм сама, стоя и гледам звездите... Мисля за теб... Ето! - падаща звезда! Нещо в мен трепва, пробужда се някаква надежда... Желанието ми е сега да си с мен, но знам, че то няма да се сбъдне. И ето, че надеждата ми пак се изпари, сякаш никога не се е появявала... А ти отново си в главата ми, в мислите ми... Знам, че сега си там някъде с нея. Може би си щастлив? Но това не ме успокоява. Шепнеш и нежно "Обичам те!", но не е ли това поредната ти лъжа? Лъжа, в която ме накара да вярвам и затова сега аз съм искрена с теб и ти казвам през сълзи ОБИЧАМ ТЕ! Но може би бях за теб поредната бройка? Дали е така? Още се питам...

Много въпроси без отговори. Единственото нещо, което ме успокоява е, че никога няма да намериш човек, който да те обича повече от мен!

(15.02.2006г.)