Плувката потрепна, после рязко се шмугна под водата, което накара Геле да се ухили широко с много зъби, повечето от които обаче развалени. Явно на кукичката този път се бе закачила едра риба. Жената на Геле надигна глава от плетката си и се загледа в изпънатата корда.

  - Жено, това парче е поне две кила, слушай ме какво ти казвам! – възкликна въодушевено Геле, докато навиваше сръчно макарата.

  - Ще видим, ще видим – промърмори скептично Гелевата съпруга Пена.

  Под повърхността на езерото затрептя сянка, след което се показа едра риба, приблизително петдесет сантиметра на дължина. Геле беше опитен рибар и беше виждал какви ли не риби, но на такова нещо никога не беше попадал. Рибата имаше несъразмерно голяма глава, изпъкнали, почти човешки очи, опърпани перки и тумбесто жълтеникаво тяло, по което почти нямаше люспи. Общо взето грозотия невиждана.

  - Я! Тва па кво е! – изпръхтя Геле и ококори изненадано очи, заприличвайки за момент на рибата.

  - Съмнявам се, че това тук става за ядене – подхвърли разочаровано Пена, докато Геле гнусливо откачаше рибата от кукичката. – Сигурно е някакъв мутант.

  - Леко ми мяза на каракуда… - подхвана Геле, който бе не по-малко разочарован от жена си.

  В този момент рибата размърда дебелите си белезникави устни и каза:

  - Аз съм златна рибка, моля ви, пуснете ме!

  Геле метна рибата в кофата и отскочи стреснато назад, а Пена се олюля и едва не се катурна от табуретката си.

  - Леле! – възкликна Геле и запримигва глуповато, загубил ума и дума.

  - Аз съм златна рибка, моля ви, пуснете ме! – повтори странното същество и се преметна няколко пъти в кофата.

  Пена се окопити първа.

  - Ама ти говориш – каза предпазливо тя. 

  - Говоря ами, нали съм златна рибка – отвърна троснато рибоподобното същество.

  - Те такова животно нема! – обяви Геле и запристъпва нервно от крак на крак.

  - Аз съм златна рибка, моля ви…

  - Извинявай, ама ти на риба не приличаш, камо ли пък да си златна – каза Пена. – Кое ти е златното?

  - Я не обиждай, аз съм риба и половина – възмути се съществото. – И ще ви изпълня желание и половина, ако ме пуснете.

  В очите на Геле заиграха лукави пламъчета.

  - А защо желание и половина? Чувал съм, че златните рибки изпълняват три желания – каза той, докато бършеше запотените си длани о панталона.

  - Защото съм риба и половина, затова.

  - Ти май нещо ме будалкаш?

  - Едно желание за теб и половин за твоята половинка, жена ти демек. И ме пускате, става ли?

  Геле сбърчи вежди.

  - Хитрееш, усещам те аз!

Очите на рибата помръкнаха.

  - Срам не срам, ще си призная, какво пък. Преди месец ме улови един глупак. Предложих му аз да му изпълня три желания, но той не ми повярва и ми остърга златните люспи, щял да ти даде на златар да му направи ланец. Чумата да го тръшне дано! Оттогава мога да изпълнявам само желание и половина. Толкоз.    

  - А защо за мен половин желание? – попита предпазливо Пена.

  - Защото си моя половинка, жено. Плюс това рибата аз я улових. Добреее… аз искам… много пари, целият апартамент да е пълен с пари – каза на диалект Геле и започна да си тананика попфолк евъргрийна „Пари нема действайте”, поклащайки ритмично коремните си тлъстини.

  Пена също искаше да има пари, та нали с тях дори и здраве може да се купи. Замисли се… Джакпотът тази седмица бе достигнал 3 милиона.

  - Аз искам шестица от тотото.

  - Мъ си проста, нали парите аз ги пожелах.

  - Че само ти ли ще харчиш! На тебе ще разчитам аз цял живот, ай сиктир! При три милиона джакпот, милион и половина за мен… чудничко.

  - Хубаво. – промълви златната рибка. – А сега ме пуснете.

  - Да не ни излъжеш? – попита Геле.

  - Всичко точно изпълнявам аз.

  - Хайде бегай, и без това не ставаш за ядене – каза Геле и пусна златната рибка. После изведнъж нещо започна да го гложди отвътре. – Пено, ти поиска шестица от тотото?

  - Да, и кво?

  - Ами ако още сто човека спечелят шестици? Ще трябва да делиш печалбата с тях. 

  Лицето на Пена помръкна.

  - Винаги си била проста.

  - Ти пък си много умен. Целият апартамент да е пълен с пари? Ами ако тази остърганата го напълни с жълти стотинки?

  Лицето на Геле също помръкна.

  - Качвай се в колата и да бегаме към къщи!

  Пред входа ги чакаше групичка съседи.

  - Какво става? – попита притеснено Геле, докато слизаше от семейния москвич.

  - Явно ти е гръмнал бойлерът, Геле – отвърна един. – Изпод вратата излизат водни пари. Току-що извикахме пожарна. 

  - Пено, къде е фишът?

  - Ами... вкъщи, на полицата.

  - Бързо, да го вземем, преди да е изгорял!

  Съседите се спогледаха неразбиращо.  

  След час, докато пожарникарите все още гасяха, Геле и Пена седяха пред телевизора на съседите и се взираха недоумяващо в спасения от тях тото фиш. Току-що бяха изгледали тегленето на тиража.

  - Ама как така! Защо имам само тройка? – проплака Пена.