11.02.2010 г., 18:48

Желание или заблуда?

1.1K 0 1
1 мин за четене

Странно беше как зарязвах абсолютно всичко, за да седна да пиша. За мен изливането на чувства и  мисли върху лист хартия или монитора на компютъра беше като наркотик. Нуждата, която изпитвах по отношение на творенето в писмена форма, си беше направо маниакално. Вярвах, че по този начин, някак си запълвам празнотата в сърцето си и това ме караше да се чувствам по-добре. 

Честите ми състояния на изпадане в апатия и изблици на ярост биваха потушавани именно благодарение на тази така обичана от мен дейност - писането.

Захвърленият на леглото учебник сякаш тактично ми подсказваше, че е време да се захващам със задълженията си, но нещо вътре в мен упорито отказваше да послуша гласа на разума. Нещо, което се случваше прекалено често.

Трябваше да го разкажа, да го опиша. Знаех, че така ще ми олекне и ще мога да продължа, ала не знаех как. Години наред пишех стихове, есета, приказки и изповеди, но все още не бях сътворила на бял лист онова, което исках. То живееше в мен, зрееше с времето и набираше сила. Чувствах, че съм длъжна пред себе си да го направя, ала не можех.

Усещането за незавършеност ме караше да се чувствам още по-зле.

Дълбоко в себе си бях наясно какво се опитвам да направя. Липсата на сродна душа, на любов, ме караше да търся заместител в писанията си, но тъй като това бе невъзможно, постоянно имах чувството, че бъркам някъде. Да, бърках! Ала грешката ми не се състоеше в есета и лирически миниатюри. Аз правех грешка след грешка с живота си, а липсата на разбиране, любов и топлота от друго човешко същество ми даваха усещане за незавършеност, прогарящо сърцето ми.

Наистина трябваше да предприема някакво действия. Беше време нещо да се случи и с моя живот. Оставаше само да разбера какво и да го постигна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лекса Джорджис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Писането си е наркотик, но не е толкова вредно! Нуждата от писане се явява при хора които мислят красиво........

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...