Жената воин

Танцувам ритуален танц със смъртта. Острието е в ръцете ми и съм готова за битка. Да, готова съм! Ще я посека със стомана и нека кръвта ù да напои Майката земя...

Черни гарванови крила прелитат ниско над главите ни. Очакват с нетърпение падението на недостойния. Пръстта е суха, жаркото слънце пече в голите ни ръце, а ние танцуваме във време на война... И нека победи по-добрият войн!

Усещам хладнината от меча си. Опияняващо и неистово е желанието му да влезе в битка и да вземе своята жертва. От крепостните стени не остана нито камъче, няма какво да губим, освен себе си. Яхнала черния си жребец, преследвам своята жертва. Огнените му подкови препускат в галоп и това е музиката за моите уши...

Звънът на остриетата... Блясъкът и ударът на метал в метал... С всички сили ще се боря срещу съдбата, макар и вече ранена. В кървящите ми ръце все още има сила и желание за живот. В косите ми е вплетена свободата, а в очите ми блести сила. Жената воин никога не пада духом!

Жива съм! Галопираща с огнения си жребец, през реки от кръв и планини от кости, продължавам да гоня сребърната луна. С оръжие в ръце съм готова да посрещна всеки воин, пожелал да отнеме мечтите ми. Нека острието ми да пие от живота на всеки, който се опита да затвори свободния ми дух.

Рицари мои, тази вечер пием за свободата и за всички белези, оставени по нас от враговете ни! Да пием за Сребърната Луна и Златното Слънце... За нашите битки... Да се лее вино!