Жените на Господин Господинов

Хубостникът Господин Господинов, за когото ще стане дума, реално погледнато наистина си го биваше. Дето се вика, потомствен красавец, защото из цялата рода само приятни лица се подвизаваха! И като връх – Господин с хубавите очи, които се загнездваха в мозъците на жените и направо им го изпиваха. Някой ще рече, то колко мозък у женска глава, и може в някои случаи да е прав, но на коя жена няма да й потекат лигите, като види въпросният екземпляр, приличащ на оживяла статуя на Микеланджело. С всичките му подробности, подчертаващи мъжественост, надареност откъм онази част, живо интересуваща жените и… да не продължаваме с описанията, че току виж сме изпуснали същността на този разказ.

Затова да пришпорим нещата и – по същество. Господин, за кратко или по-скоро за гальовност, беше наричан Гого, Динко, Поди, Дино и разни други измишльотини, нямащи нищо общо с кръщелното му име, но подчертаващи някои особености от мъжествеността му. Няма да се ококорите в почуда, като разберете, че на двадесет години Динко (така го наричаха в родата и съседите, та ще приемем това по-свойско обръщение) беше толкова атакуван от влюбени девойки, та чак баща му се сащиса! Бе сине, бе какво е туй чудо, каканижеше той и бърчеше вежди, защото телефонът не спираше да звъни, напористите моми час през час тропаха на вратата да го канят по купони и семейството нямаше никакъв отдих от почитателките на порасналото отроче.

Затова, когато на споменатата възраст и самият Динко едва издържаше набезите на момите, реши да предаде законно мъжествената крепост на най-влюбената в него мома, в лицето на Цвета. Момиче красиво, студентка в последен курс, от добро семейство и изобщо перспективно. Девойката се бъхтеше в Стоматологическия факултет и щеше да наследи практиката на баща си. Изобщо работата между тях беше като на картинка!

Тривиалните неща като сватба, меден месец, ахкане от възхищение като как така младите са се намерили, па и са се взели, ще пропуснем, защото тия възторзи са задължителни в първите месеци от съвместния живот на новобрачните. Мине ли година–две, ахането преминава в леко сумтене, после отива към не толкова лека досада, докато достигне до откровено отегчение. Това, от страна на Динко, защото Цвета, като че все още го обичаше. Моля ви се! Защото той взе да се заглежда по други жени и колко му е да предаде крепостта, още повече, че беше омаломощена от постоянни атаки. При това без никакъв бой. Не било кавалерско да отказва! Какво да ги прави жените, като ги гледа как пълнят очи със сълзи, как разтягат локуми за любов и други такива сърдечни трепети, той да не е луд да ги остави в душевни мъки и терзания? Да не е престъпник някакъв?

Така в орбитата му като постоянно обкръжение се настани Нинчето. Фармацевтка! Руса, синеока, елегантна, като картина на Ботичели. Цвета пък беше брюнетка. Ама и тя като от картина. На който художник си изберете, защото брюнетките като че са по–предпочитан обект за рисуване. Едната бръмчи с машинка из хорските уста, другата им продава лекарства. Пълна хармония, ако не броим това, че жените не се познаваха. Ама както се казва, до време! Двете някак си се запознали, нали се сещате, в една сфера работят, заговорили се, па седнали на кафе. От дума на дума Нинчето да вземе да спомене, че си имала гадже, вярно, че разведен, ама хубавец. И каква бенка имал на дупето си, точно до татуировката на скорпиона. При това описание Цвета едва не се задавила, ама нали била възпитана, образована и тренирана на самообладание, човъркайки из кариесите на пациентите, само леко пребледняла.

- Какво има, Цвети? – нежно изчуруликала оживялата картина на Ботичели и попипала челото на новата си дружка.

- Нищо, нищо… днес един пациент за малко да ми отхапе пръста, та още го преживявам! Боляло го било! Ми аз да нямам цял арсенал от обезболяващи! Ще потърпи малко!

- Ех и ти! – отново се разнесъл нежният гласец на фармацевтката. – Като сме приятелки, лекарствата нали са при мен?

Цвета обаче си мислела за гаджето на Нинчето. Защото и нейния Динко имал бенка до татуировката на скорпиона на дупето. Чак пък такова съвпадение!

- Остави лекарствата, ще оправим нещата, ама я кажи за гаджето. Та викаш, разведен? И има скорпион на дупето, а?

- Има! – гордо потвърдила Нинчето и се отплеснала да разказва и за други забележителности по телосложението на жребеца, които точ в точ съвпадали с тези на въпросния хубостник Господин Господинов! Цвета хапала устни, препотила се пет пъти и все с глезени пациенти се оправдавала. А Нинчето чуруликала ли, чуруликала! Описвала креватните подвизи на гаджето, хвалела го и ако можела, щяла да го предложи за Нобелова награда, ама за сексуални постижения не давали и това и се виждало като въпиюща несправедливост. Думите ѝ се леели като водопад, докато Цвета не изсъскала:

- Знам го тоя кандидат за Нобелова премия за сексуални постижения, защото го ползвам от десет години! Лауреат! Разведен! Самотен! Ще види той кой е разведен!

При тази неочаквана реплика, от своя страна Нинчето се облещила. Очите й изхвръкнали от орбитите, а сладоледът, който току що била лапнала, започнал да се стича от отворената й уста.

- Ама… той … е … твой… съпруг??? И не е … разведен… – хриптяла в предсмъртна конвулсия картината на Ботичели, та чак на Цвета ѝ станало мъчно. Извадила от чантата си валериан и рекла примирено:

- На! Тоя изверг те е лъгал. Ти не си виновна…

Като се прибрала в семейното гнездо при разгонения нерез, Цвета не направила скандал. Мирно и кротко нарязала салата и поканила половинката си по най– хрисим начин. Чукнали се с ракийката и тя рекла:

- Е?

- Какво Е? – погледнал я Динко в очите.

- Е? – отново изрекла въпроса си законната и пояснила: - Ти ще ми кажеш, защо в Аптека № 5 персоналът знае за бенката на гъза ти, за татуировката пак на същото място и за куп интимни подробности от телосложението, включително от мъжкия ти атрибут, който без срам и свян развяваш из чуждите кревати? Самотнико! Неразбарно душо! Разведен!

При това разяснение на екането, Динко погледнал слисано и не можел и дума да обели. Краставицата заседнала в гърлото му, ракията му залютяла и той не знаел като какви да ги дроби. Затова си стоял безмълвен и ококорен.

- Пак питам. Е? – нарушила злокобната тишина Цвета. – Какви ще ги вършим сега? С кого ще живееш, бе развратеняко? Не ти ли стига, че работя като луда, за да живеем сносно, ти де, защото аз от работа нямам време една книга да прочета? А ти от фитнес на фитнес, по бутици ми скиториш, на масаж ходиш, като една мадама си станал!

- Ми нали трябва да съм кра… - зафъфлил с краставица в уста опозорения хубавец, но Цвета хич не се помайвала, ами взела един вестник, навила го на руло и почнала да го налага по главата. Налагала и нареждала:

- Аз ще работя, той ще ми се фръцка по салони за красота, че и на разведен самотник ще се прави! Брак ще обещава!

След няколко дни Нинчето намерила Цвета в кабинета ѝ и доставила обещаните дефицитни медикаменти. На толкова ниска цена, че си било направо подарък. Цвета се зарадвала. После почерпила. Нинчето пак и доставила лекарства. Цвета отново разцъфтяла в радостна усмивка. И пак се черпили. Станали си дружки. Бизнес-партньори, дето се казва. Като разбрал за развоя на събитията, Динко подметнал на Цвета, че ако не бил той, тя едва ли щяла да се уреди с такива изгодни оферти. А сега… Но Цвета не му дала да довърши фразата и отново го фраснала с приготвения за целта вестник, защото както вървяла работата, трябвало да благодари на съпружеското тяло, че баш с такава любовница се е обзавел! Едва ли не се е жертвал!

Така вървяла крепката дружба между двете, вече първи приятелки, докато при едно черпене с кафе и пасти, не установили, че на Господин му се губят часове. Сравнявали, записвали, уточнявали местонахождението му, обаче часовете не само че липсвали, ами и броят им се увеличавал. По тази причина двете решили да организират наблюдение върху обекта, сиреч върху Господин Господинов, и така установили, че въпросният общ мъж се отбива в една кокетна вила с малко басейнче. А вътре – млада обитателка с червени дълги коси и също така дълги бедра. Изваяна статуя!

- Ей сега го сбарахме! – рекла Цвета. – Ние да го отглеждаме, да го финансираме, да му угаждаме и да се грижим за бицепсите и плочките по корема, а той къде ходи, мискининът му с мискините!

Уточнили план за действие, взели си по ден отпуск и се закотвили пред въпросната вила. Общият им мъж скоро дофтасал с роза в ръка. Червена, естествено! Червенокосата му отворила, онзи я награбил от вратата и работата била ясна. След малко жените звъннали на звънеца. Показала се собственичката на кокетната вила, жените на Господин бързо я обезвредили и нахълтали в двора. А там, моля ви се, онзи идиот, да вземе да се излегне дибидюс гол и да си напича инструментариума за удоволствия, така добре познат на трите.

- Ама вие какво? – опитала се да внесе ред в ситуацията червенокосата. – Какви сте? Това е частна собственост! – позовала се на закона тя, ама кой ти гледа закон!

- То … и тоя тука е наша собственост, – посочили те втрещения хубостник – ама като гледаме, ти я ползваш без задръжки! Тия мускули, тия плочки по корема, епилацията, дрешките, парфюмите, всичко ние сме финансирали! Така че този тук се явява като наша частна собственост!

- Но… ако погледнем на нещата от тази страна, аз също съм собственичка! Дино си го тренирам във фитнеса индивидуално, тези бицепси аз съм изваяла, плочките са по мой патент! Тайна! За него я посветих! И себе си също! Нали е самотен, тъжен, неразбран мъж. Разведен при това…

- И само ти го разбираш? – титулярките ехидно се разсмели, но не забравили да метнат злобен поглед към разголения мъж.

Няма да изпадаме в подробности за развилия се по–нататък диалог, в който участвали само трите жени, а четвъртия участник в сцената си лежал гол и се припичал, в очакване Цвета да извади вестника и да го нашиба, Нинчето да го заскубе… Но нищо такова не се случило. Трите, като едни възпитани и съвременни жени, обсъдили трезво създалата се обстановка и в унисон с новите пазарни изисквания, наместили обекта за общо ползване. Как се стигнало до това ли? Ами двете титулярки, Цвета и Нинчето, доближили главите си една до друга и провели кратко, но съдържателно съвещание.

- Виж сега, Цвето! – сложила началото на обсъждането оживялата картина на Ботичели. – Ние с теб добре се сдушихме, бизнеса ни общ, виждаш как потръгна и си паснахме. Разпределихме и онзи хубостник по справедливост и няма тън мън помежду ни. Ама я да се погледнем и ние. Малко сме понапълнели! Що да не я присъединим към семейството? Ще ни тренира, ще изваем и ние фигури, па може и на нас късметът да ни излезе…

Цвета от своя страна също проявила здрав разум, съгласила се с довода на най–вярната си дружка и примирено се обърнали към фитнес-треньорката:

– То се е видяло, че тоя непрокопсаник, макар и хубавец, при това така изкусно подържан от теб, няма да си закопчее ципа, ами я дай да видим как ще се спогодим.

Трите седнали на масата до басейнчето, Господин се успокоил и дори махнал ръцете от мъжкия си атрибут, защото в главата му се промъкнала мисълта, че ще бъде кастриран изневиделица. Треньорката, която се казвала Елена, извадила бутилка уиски и лед, бързо стъкмила масата и седнали да обсъждат като как ще разпределят времето на мъжкия екземпляр, но повече да наблегнат на извайване на собствените им фигури.

Така Господин се оказал в един женски Бермудски триъгълник, където трябвало да се отчита по план и при това качествено. Всичко вървяло като по ноти. Нинчето и Цвета стегнали телата, снагите им се кършели така, че и учениците ги зяпали с възхита. Дали те са кръшкали, това не е интересно, пък и не е важно за нашия разказ, в който като основна фигура се очертава Господин Господинов.

Сещате се, че този герой отново се присламчил към друга жена. И отново бил хванат, защото този път жените не само, че били три, но и вече имали натрупан опит от плоските номера на екземпляра. Онези приказки с разведен, самотен, неразбран и други измишльотини им били ясни. Важно било новото завоевание да се вписва в бизнес-плановете на групата. Номер четири, в лицето на Невена била приета. Психоаналитик! Жива далавера! Писне ли им от нещо Невена ги успокоявала, давала безценни съвети и безропотно приела понеделник-вечер за притежание на Дино-Господин.

Кандидатурата на Теменужка била отхвърлена моменталически. Журналистка някаква! Ми тя ще вземе да опише случката из вестниците, ще се хвали наляво и на дясно и … край на хубавата приятелска компания. Отхвърлили и Жоржета. Учителка по пеене! Няма да правят хор, я! Така рекла Нинчето, въпреки че Елена подхвърлила, че можело да създадат някакъв квартет, примерно „Господин” и да пеят!

Когато към групата се присъединили още три жени – дизейнерката Венета, масажистката Корнелия и Ивета, приета повече като жест на милосърдие, защото нямала професия, групата решила да спре разрастването, а нов член да се приема само при отпадане на стар по субективни или обективни причини.

Какво стана с главният ни герой Господин Господинов? Много ясно! Изпълняваше чинно задълженията си към жените и все по-често потвърждаваше казаното от някого си, че красотата може да е и проклятие. И се чудеше на онези мъже, които мечтаят за харем!