Жестоката реалност

29.07.2008 г., 7:10 ч.

Проза » Други

712 1 0

1 мин за четене

Какво се случи? Защо така се получи? Защо така затръшна ми вратата? Обвиняваш ме, а аз не съм виновна. НЕ съм направила нищо, вярвай ми. Не съм те лъгала никога. Но защо дори не искаш да ме чуеш? Излъгали са те, наклеветили са ме. Не бих ти изневерила, та аз те обичам. Но явно ти вече не ми вярваш. Най-после успяха да ни разделят, най-после постигнаха целта си. Прибирам се вкъщи и се затварям в стаята си. Сядам на пода и започвам да плача.Не мога да сдържам сълзите си. Хващам телефона и звъня на приятелите си, но никой не вдига. С никой не мога да споделя болката си. Всеки от тях е прекалено егоцентричен, за да обърне внимание на едно наранено момиче. Каква глупачка съм. Как можах да си помисля, че някой ще ме утеши, че някой ще ми подаде ръка? Та те бяха тези, които ме обрекоха да бъда без теб. Те са мойте наказатели и палачи. Да, това беше реалността, жестоката реалност. Аз бях сама, бях сама и предадена. Днес тотално бе разбито сърцето ми. Няма смисъл да живея сред бурени, няма смисъл да поднасям сърцето си, за да забодат поредната игла в него. Нямам сили да понасям болката. Вече няма в какво да вярвам, животът ми няма никакъв смисъл.
На следващият ден бе открито студеното тяло на едно самотно момиче. То беше заровено сред море от снимки. В едната си ръка стискаше листенца от роза. При аутопсията бе установена причината за смъртта - сърцето й бе на хиляди парченца.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.