4.08.2021 г., 19:31 ч.

 Житейски перипетии 4 

  Проза » Разкази, Други
535 1 7
Произведение от няколко части « към първа част
7 мин за четене

                       Така е ,  за хора без странични задълнения , единственато занимание си остава

да безделничиш, .. да гледаш часът за любовна среща или да гледаш умно от някое кафене...

- Пешо, Верчето се обади най-после, пита кога можеш да тръгнеш - радостно съобщи

един ден Мичона -  пита кога можеш да тръгнеш, но така да е, че в неделя да си там, тя почивала

 в неделя...

                       Тръгнах с един от ония автобуси ала-бала турс,.. или турс ала-бала,.. Никоас тур или нещо подобно... В автобуса преобладаваха лелките с бели панталони, пъстри туники,... слънчеви очила забучени в косата над челото,.. изглежда се познаваха, защото на групички си разправяха преживелици...Чичковци, катп мен стеснително се оглеждаха, сякаш за пръв път пътуваме с автобус

отивали на гости при съпругите си в Атина,.. присламчваха се ту към тази или онази групичка от лелки....

Накачорихме се в автобуса,.. лелката до мен, приятна на вид жена, ухаеше на скъп парфюм, е нямаше вече Кореком, но нали имаше МОЛове, фирмрни магазини,.. дочух  , '' К'во са 60 лева  за парфюм , ма.. 30 евро, марокамато за полувин ден ''...а другите клатеха разбиращо глави...

Погледнах й ръцете, лъкирани нокти, а защо няма маникюр а до кожа изрязани нокти,.. пръсти, длани уж грижливо замаскирани с крем, но си личеше загрубялата кожа, изгоряла от почистващи препарати, начервени устни...

- Ти за пръв път ли към  Атина, момче ..

- Да, за пръв път, съм госпожо и за това се вълнувам,.. уж на екскурзия, а ако намеря работа и ще поработя в отпуската ..- слъгах начаса

- Не знаеш гръцки, нали,... трудна работа без език,.. трябваше да научиш фръцкия преди да тръгнеш

за Гърция -  заразправя тя - Без гръцки си за никъде...

До конец остана да я попитам, '' А ти като тръгна за Гърция , да не би за знаеше езика,.. или само музикална филология си завършила,..'' ама нали не ми са редки зъбите...

- Вие дълго време ли сте в Гърция... - попитах смутено

- Даа,.. вече седма година,.. и все си казвам още една година и се прибирам,.. ама афидекото, работодателя де,  не ме пуска...

                   Автобусът спря на нашето КаПеПе...митница...гробна тишина...

Качи се шкембеста чичка в униформа

- Къде отива този рейс, а...- попита той важно

- В Атина,.. в Атина..- угоднически отговори женски хор

- Аха,... цял рейс свежа кръв за гръцката икономика...

Чичката се разходи с ръце в джобите, дето казваше баба ми, важен ,.. все едно  рейса-автобус бе негов или на баща му,.. и излезе.

Шофьорът изкомандва '' С паспортоите минавате през гишетата...''

Насъпи кратка суетня,.. шум на отварящи се ципове,.. ключалки...

Защо да съм първи, .. дай предимство  на лелките, нали са госпожи...

Строени по двама, както едно време пред бакалията за цитросови плодове преди Нова година...

Преминалите вече настървено пушеха или бягаха до  тоалетната...Минах и аз...

Ето го и гръцкото...автобусът спря и младо стегнато митничарче влезе

- Здравейте, .. отива Атина, да,.. един по един с документ там..- на чист български каза той с усмивка..

Служител отвън, вземе личната карта, погледне снимката, каже нещо,... и така дойде и моят ред...

погледна снимката, погледна мен '' Уел към то Елада..'' сугурно съм стоял като изумен от приказката му ...'' Уел към то Елада ..'' повтори той

- Ама аз отивам в Гърция,.. не в Елада..- му отговорих на английски език

Служителят избухна в смях '' То е едно и също господине..''

От затъмненото стъкло се почука, по диктофона се размениха реплики...

- Кирия Стефаниду, ви вика в офиса,.. ето там е вратата..- ми каза служителя

Хайдеее, пак настъпих котарака по опашката,.. от 45 човека как избра точно мен...

Посрещна ме жена в униформа,.. прозореца отразяваше монитора,.. имена, цифри... А ето я Единната информационна система,.. име, ЕГН, населено място,..и т.н.

- Влизай момче, добър ден - поздрави тя на български - Видяла, ти от Филипополи,.. много хубав град,.. аз знаеш малко бъльгарски,..  моя снаха бъльгарска,.. мой син зарърши дентист, стоматолог,..снаха също дентист,.. има две деца,.. сега всичко Америка., Сан Франциско,.. кога идва Тесалоники, идва Банско,... и там много хубаво...Ти къде отива  Атина да,..работи или екскурзия,.. кофе.. , и сервира две чашки кафе....

И  да я излъжа и да кажа истината все тая, файда няма..

- Отивам на  екскурзия,.. има много българи там и ако ми помогнат да намеря работа ще остана

няколко месеца да поработя,.. Змам английски и френски езици..., инженер съм..

- Ще успееш, мой деца също тръгнаха така за Америка, помогнаха им добри гърци,.. и тук има добри хора, дано ги намериш и ти помогнат....

Тя измърмори нещо по диктофона, '' Не, не '' беше отговорът

- Ето, автобусът е готов  - допихме кафето, тя тръгна пред мен,.. последвах я

- На добър час момчето ми, бог да е с теб и да ти помогне...- и сърдечно ме потупа по рамото

Тръгнахме отново на път..най- после съм  в Елада ли в Гърция ли,.. все ми беше тази....

- Момче,хората искат да знаят, коя е тази госпожа,.. мислихме, че са те арестували, а тя те изпрати до автобуса...- попита жена

Възцари се любопитно мълчание..

- Госпожи и господа - започнах - Кирия Стефаниду е приятелка на майка ми от студентските години, заедно са учили в Университета в Плодив..После тя се връща в Солун и от 10 години е началник в митницата...- чак се възхотих от бързото мислене на лъжите си..- Майка се обадила по телефона в Солун, мъжът й казал , че е на работа,... Знаят разписанията на автобусите, и по името ме откри,.. Останалото знаете... не останах в Солун, искам да разгледам първо Атина, а на връщане ще остана няколко дни при тях...

Гледам другите пътници придрямват по седалките,...а аз , онази мъдрост '' дойдох-видях- победих''

дали ще се сбъдне,.. хайде ще ида, ще видя,.. ами в Елада има ли  мечки та да ги побеждавам,..

има бели мечки,.. е, къде бели бе,.. сиви, черни зелени,.. е чак пък зелени, то в цирка няма.. мислех си глупости по пътя...Задрямал съм...

Гласът на шофьора по уредбата ме стресна '' Госпожи, господа 25-30 минути почивка.''

Повечето  пътници насядаха по столовете в заведението,.. ей, как не се схванахте три часа на седалките, и сега бам по столовете,.. разходих се из паркинга, около автобуса...

Ей, уморени хора бе, още седнаха в автобуса и захъркаха,... дали в Атина от много работа не им

остава време за сън...Какво бях чел за Атина- Омония, Акропола,.. някакви кокони,.. квартал Колонаки,.. Сокаки,..,.. не Кокаки...

Равномерното бръмчене на Автобуса отново ме унесе...

Сепнах се,.. светлини пробягваха покрай автобуса,..Атина ли е, едва ли,.. всички спокойно дремят..

Отново гласът на шофьора '' 25-30 минути почивка,.. имайте търпение и Атина ще дойде ..''

Какво да ям и пия от тук щом Атина е наблизо..Атинска вода, кафе за добре дошал ще пийна...

Песента на колелетата, не по Йовков ме унесе в дрямка...

                Сепнах се,.. навън бе светло,.. предградията на Атина,.. автобусът пееше и ме носеше към неизвестното,.. е дано всичко е наред,.. имам номера на Вера, ще ме чака... хайде два буркана мед ще й дам, така заръча майка, ... а единият за мен да се подсилвам ако трябва...

Ау, как ли не ровиха из чантите на границите и да ги вземат,.. друго си в Европата, свободно движение на хора, стоки и капитали,.. 1000 евро капитал ще ми стигне ли,... лелей, нося ги по

джобовете си, за 1000 евро можеш да си купиш лека кола втора-трета употреба в България...

О, вече сме в Атина...

Въртях глава наляво, надясно...сгради, коли,.. я , защо няма хора по тротоарите...

Информбюрото-шофьор съобщи '' След 20 минути сме на терминала,... благодарим, че избрахте

нашата фирма..''

Отново шетане из автобуса,... огледала, гребени, червила,.. парфюми..бясно звънене по телефоните,.. шумотевица на български, гръцки, .. само аз и няколко чичковци стояхме безучастни

                 Автобусът спря на т.н. терминал... глъчка неописуема, липсват няколко кокошки да куткудякат и селския пазар е готов,.. прегрътки, целувки, както се казва сълзи и сополи ,... ами защо се червихте толкова бе .....

                 Урааа, най-после и аз стъпих на Атинска земя....

 

 

 

 

 

 

 

/следва продължение /..

 

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • DPP,.. отчасти са преживяни, .. идеята ми е да покажа, че рейс и автобус не са едно и също понятие, и за причини довели ни ;; до свежа кръв '' за нечия икономика...
    ГЕНЕК, продължавам,.. малко описателно е , но ако си бил гурбетчия ,всичко по пътя е интересно
  • Добре. Натам?
  • След време чуждите перипетии винаги са забавни, ама докато се случват хич не са
    Свежо разказваш.
  • Ох РОСИ, , като разказвам понякога, все ме питат '' ама наистина ли ''..винаги съм казвал, че нуждата ни е разпръснала по света, а не страстта за проключения
  • 😀 Преди двадесет години и аз така тръгнах!
  • Deni, благодаря...
  • Супер!
Предложения
: ??:??