3.09.2017 г., 7:12

Жива вода

682 0 0
1 мин за четене

Има една стара традиция в Родопите – за спомен, в памет на любим човек или просто като дар за хората - да построиш чешма. Много са чешмите, но всяка е различна, с различен стил и история. Чучурите пеят и сякаш разказват за тъжни човешки съдби, за сторени грехове и желанието за прошка или просто за волята на човека да направи добро, за да умилостиви съдбата.

Строят чешми и мюсюлмани, и християни, и млади, и стари. Насред селото, край пътя или на място, където човешки крак рядко стъпва, водата е издигната в култ, във вяра, че ако си утолил жадния странник, си сторил добрина. Често до чешмата е съграден и бивак – просто навес, беседка, барбекю, а понякога дори малка къщичка, в която намираш посуда, подправки, кърпи, та дори и родопски одеяла. Стоят си там… Никой нищо не е откраднал или разрушил!

Отпиваш глътка планинска вода, студенината ú се разнася по тялото ти, благодариш мислено на човека, който е довел водата до теб, после сядаш и се наслаждаваш на ромона, а мислите ти нахлуват, защото само преди минута си прочел, изписаното над чешмата: „ Животът е само една изпита чаша, а чучурите вечно си текат…“ Отпиваш отново и си даваш сметка, че пиеш жива вода, като в приказките… Вълшебството, което съхранява красотата на планетата, носи покоя и радостта на хората! Живата вода – пречистена от човешки емоции и тежка информация – лек и спасение… Огледалото, което отразява нашата същност! Посланието, което ни напомня да пазим хармонията, за да спасим света!

Пиеш вода, която освен, че утолява жаждата ти, ти напомня, че животът е миг, че трябва да го живееш пълноценно – с любов и отдаденост, с вяра и мъдрост, с гордост, че си наследник на великолепието на българската земя.

 

И накрая… думите на Екзюпери: „Човек не може да те опише, а само да те вкусва, без да те проумява. Ти не си необходимост за живота. Ти си ... самият живот.“

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zlatka Аndonova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...