Какво е усещането да живееш? Дали е усещането на въздуха, който вдишваме или е адреналинът, дали е любовта или омразата, дали е любим спорт или любим човек,
а може би е онова чувство, когато сърцето ти бие силно и дори не знаеш защо, чувството на възвишеност.
Имала съм такива моменти, затова мисля, че съм живяла, усетила съм как животът тече във вените ми. Някои хора търсят това чувство цял живот, а тези, които са го намерили, го описват по различни начини. Аз бих го описала с една приказка.
Ето моята приказка, започва така:
Имало едно време момиче, на име Ан. Тя очаквала от живота само приключения. Винаги се впускала в дълбоките води на момента, оставяла се на течението да я води. Вярвала, че един ден ще усети какво е живот. Всеки ден се сблъсквала с хора, които си мислели, че знаят какво е да живееш. Мислели, че в живота ималo строго определени закони и те трябвало да се спазват, но с тези закони нямало как да усетят адреналина, нямало как да ЖИВЕЯТ. Мислели, че с пари ще бъдат щастливи, искали да са богати, за да имат добър живот, но Ан не била на това мнение. Тя знаела, че с пари няма да си купи приключения и адреналин. Останалите постоянно я съдели за нейните постъпки и това я натъжавало. Тя не искала да е различна, затова започнала да се подчинява на правилата и законите и когато разбрала, че това я прави още по-тъжна, когато разбрала, че не живее истински, се отклонила от скучния път на живота и започнала да проектира и създава свой собствен път. Не слушала чуждите съвети, била твърдо решена да изпълни мисията си Живот, която била доста проста и имала забавни правила. Най-важното правило било да живее със сърцето си, а другото - каквото и да става, да не се отклонява от пътя на забавлението. Тя започнала да следва тези две правила, като не очаквала да бъде така щастлива. Първия момент от новия ù път бил като истинска приказка. Получила първата си целувка. Била толкова красива, че едва ли ще забрави дори и дребните детайли до края на дните си. Метеоритният дъжд допълвал цялата картина. Тъжно е, че смъртта на една звезда родила това приключение. Прието е да си пожелаеш нещо, когато видиш падаща звезда. Ан била под осеяното със звезди небе във водата, близо до брега, заедно с всичките си мечти. Плувала все по-навътре към необятното и мечтаела. Нейният принц се доближил до нея, когато най-малко очаквала, тогава започнала да си мисли за желание, което би могло да се сбъдне в този момент, но трябвало да побърза, за да не изпусне падащата звезда. Принцът я попитал: „Ако една звезда умре, вярваш ли, че ще се роди друга”. Ан не могла да отговори, но в следващия миг нещо проблеснало в небето и момичето разбрало, че това е нейният шанс за приказка. Пожелала си единственото, което искала в този миг, и казала на момчето, че е изпуснало звездата, а то отвърнало, че и без падаща звезда, ако силно желае нещо, то ще стане реалност. Двамата заплували към брега, като искали само да се стоплят край огъня. Случило се така, че се озовали много близо един до друг. Принцът ù прошепнал: „Знаеш ли какво си пожелах…”. И преди Ан да продума, неговите устни вече докосвали нейните.