В живота всеки човек има добри и лоши моменти. Може бе лошите надделяват, но никога не бива да губим малкото останала вяра в нас. Дори когато паднеш духом и нямаш сили, ти се иска завинаги да останеш така, но осъзнай се - смисъл има ли вечно да се измъчваш, че не е трябвало да става така, да рониш вечно сълзи, да съжаляваш за минали грешки? Изправи се, сълзите от лицето избърши, главата гордо вдигни и напред продължи. Може би да загърбиш това, което си изгубил, боли, но кой те кара да го правиш? Кой те кара да забравиш всички хубави моменти, прекарани заедно? Кой те кара да забравиш, че съществува? Никой! ... Човече, ти сам избираш дали да потънеш в дълбоката яма, или да продължиш напред, с малко болка, но напред!...