Eia (Росица Танчева)
436 13844
24.01.2011 г., 21:22 ч.

Животът... 

  Проза » Разкази
845 0 17
2 мин за четене

 

       -Полекичка, моето момче, полекичка, не натискай толкова молива! Ето, буквата „А” я написа! Можеш, можеш, видя ли?! – учителката се бе надвесила над малчугана, а той вече сияеше, че е сътворил такава хубава буквичка „А” и усмихнато прегръщаше младата жена с малките си ръчички.

    Траян вече бе четиридесетгодишен мъж, но още си спомняше уханието на гъстата, смолисточерна коса на първата си преподавателка и нейното меко, нежно докосване, както и своя жизнерадостен смях, с който огласи победата си над най-трудната буквичка. Кой ти е предполагал, че в зряла възраст ще преживее инсулт и отново ще се учи да пише?

          -Може да съм тъп, но съм си упорит! – надсмиваше се той над себе си и оставяше своята ръка в тази - на опитната рехабилитаторка.

             Изпълняваше всяко упражнение, което тя му покажеше, беше се вкопчил в живота със страст, на която мнозина здрави хора биха завидели.

          -Аз мога, аз ще бъда пълноценен, напук, но ще бъда! – повтаряше си Траян, когато му беше най-тежко.

         Неща, които до инсулта въобще не забелязваше, че извършва, сега ги правеше с неистови усилия, но все пак успяваше, въпреки всичко..., а може би, защото дочуваше смеха на своите деца, които си играеха в съседната стая и долавяше загрижения поглед на съпругата си...

    Някак неусетно бяха изминали повече от двадесет години от времето, когато за втори път се учеше да пише.

          -Деде, деденце, хайде да си поиграем на криеница! – с разперени ръчички към Траян се затича мъничкият му внук. И старецът отново се превърна в дете... Когато  малчуганът най-после го откри, скрит в раклата, се учуди как дядо му – такъв голям човек, е могъл да се свре там.

      -Искаш ли да си нарисуваме нещо, деде? – едвам измъкнал се от скривалището си и старецът бе готов за нови подвизи.

        -Да, да, хайде! – засмя се мъникът и седна в скута на Траян, а той засия и внимателно положи цветния молив между детските пръстчета. След малко на белия лист изгря буквичката „А” – малко килната и някак закачлива. Животът продължаваше... 

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??