27.03.2015 г., 23:18 ч.  

Животът 

  Проза » Други
864 0 0
1 мин за четене

ЖИВОТЪТ

 

       "По-спокойно, по-спокойно! И този зор, и това напрежение ще мине! Дори мога да ти кажа, че после няма да си спомняш, а дори да си спомняш нещичко, то ще ти се струва смешно, почти безсмислено и ще се учудваш сам защо си се ядосвал, за какво си се притеснявал, от какво си се страхувал, па даже и отчайвал.
       Така е в живота. Той - самият живот си е едно колело, завъртяно веднъж и сега на всички ни не остава друго, освен да се пазим да не излизаме на пътя на това колело, ако не искаме да бъдем сгазени. Най-добре е да си намериш мястото вътре в самото колело - като на Виенското колело - сядаш някъде и като ти премине страхът от височината, или пък ако си такъв човек - направо почваш да се радваш на гледката, да се опиваш от красотата на света, ама трябва и да забележиш, че мястото ти не е все горе на колелото, а слиза и надолу, та когато се опияняваш - да не се yпиваш от виста, ами да си запазиш ума трезв и духа бодър, че пак ще се изкачиш нагоре-нагоре, ама и пак ще слезеш надолу.
        Така е в живота. Животът е колело - за едни виенско, за други... е-ех..."

ДТ©

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??