23.01.2021 г., 16:48

 Животът на семейство Ригадуга

652 0 0

Произведение от няколко части

Някъде далеч на Юг, там където нормалната земя се засичала с Розовата пясъчна пустиня от едната страна, а от другата граничела с Кораловия океан, живеело семейство Ригадуга.

Чудна фамилия било това, тъй като се състояла от Мамаригадуга, Татиригадуга и трите им деца - малките ригадугчета, двете двуяйчни близначета - Яниригадуга и Инаригадуга и изтърсака Ейларигадуга.

Домът на ригадугите се намирал на брега на една планинска река, като входът му отивал директно под водата, откъдето те рядко излизали на твърда почва. Въобще, любимото занимание на възрастните било да търсят прехрана, а на децата по цял ден да се плацикат в хладните и бистри води на планинарката, която преминавала през целия континент и накрая послушно се вливала в Кораловия океан.

Знам, че ви е любопитно и на езика ви е въпросът: А как точно изглеждат ригадугите? Ще задоволя любопитството ви, като отговоря на вашето питане.

(Следва продължение) 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...