9.02.2021 г., 18:17

Животът на семейство Ригадуга

783 0 0

По едно време Ейларигадуга стъпила накриво и изкълчила едното си предно краче. Ами сега! И без това семейството, което не си давало особено зор по пътя, се забавило съвсем.

Татиригадуга мислил, мислил над проблема със забавянето им и накрая решил да направят сал, в който да впрегне останалите и така да издърпат Ейларигадуга нагоре по потока. Щяло да ги затрудни допълнително, но нали "Сговорна дружина планина повдига!" Речено-сторено.

На първото място, където намерили трепетлики накършили достатъчно и ги оплели с тръстикови листа. Салът станал здрав, лек и устойчив. Оставало само да намерят коило, за да изплетат гъвкави въжета, с които да го изтеглят нагоре срещу течението. Накрая, след не малко забавяне, били готови и отново задружно потеглили напред и нагоре. 

Вървели... Вървели... Колко да са вървели? Слънцето няколко пъти се скривало и показвало  от противоположните хълмове. А пътят бил все така стръмен и труден. Реката постепенно станала рекичка, после каменист поток... Когато накрая се превърнала в поточе, семейство Ригадуга разбрали, че са близо до целта си.

Оставало да намерят само планинската роза. И то цъфтяща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...