M1234567891 (Миночка Митева)
434 13186
11.12.2021 г., 15:08 ч.

Животът понякога компенсира! 

  Проза » Разкази
1691 11 42
3 мин за четене

           Понякога си мисля, дали, ако бях завършила медицина, както мечтаех от малка, животът ми щеше, да се развие по друг начин или щеше, да бъде, същия. Още от малка, си играехме с моите приятелки на лекари, медицински сестри, полагахме особени грижи, са децата(в случая малки шишенца) измервахме температурата сутринта и в 4 часа след обед и така всеки ден, ходехме на работа. Родителите ни вече бяха убедени, че и трите ще учим медицина и си правеха от рано сметките.

       Играехме така, докато пораснахме, баща ми беше строителен техник и нищо не му се отнемаше от ръце, умееше всичко и когато поотраснах, през лятото, ме вземаше с него, на някой обект и ме учеше на строителство. Беше загрижен за мен, като всеки друг баща, искаше да науча занаят, който може да ми помогне в живота и се стараеше, като гледаше , как внимателно нареждам тухлите или, как хубаво поставям хоросана. Преди мен, мама е родила момченце, но живяло 20 дни и починало, а баща ми бил съкрушен, много силно искал момче, което да го наследи в професията си. Той казваше“ ако нямаш покрив над главата, не можеш , да осъществиш мечтите си“. Макар, че всяка професия е важна, той обичаше своята. И така малко по малко ме научи на всичко.      Завършихме трите приятелки прогимназия и решихме, да продължим в гимназията, която се намираше, в близкият град и след това, да кандидатстваме медицина, разбира се, всичко зависеше от успеха ни. По това време, майка ми боледуваше от туберкулоза на костите и не можеше, да се движи, цялата работа, вършихме с баща ми. Дадох документите на един учител, да ги внесе, за записване в гимназията. Спокойна, че всичко е наред, гледах болната си майка и чаках есента, за тръгване на училище.

              Както казват хората, че броените дни бързо се свършват, така свърши лятото и тръгнахме и трите към града, където, да продължим образованието си и да сбъдваме мечтите си. Но каква беше изненадата ми, когато разбрах, че мен ме няма в списъка на приетите, а и документите също. Разплаках се и попитах директора, какво се е случило с тях, а той ме изпрати, да ги потърся в съседното училище, където подготвяха кадри за готвачи. Разбира се, с отлична диплома, бях на първо място в списъка, взех си документите и понеже в гимназията нямаше места, за да не разочаровам родителите си единствено имаше незаети бройки в икономическия, но това обучение, хич не сме го коментирали, а и аз се страхувах, че няма да мога да правя, това, което най- много обичах, но да препусна една година , никак нямаше да е добре и накрая се реших и се записах там. Беше страшно, когато баща ми разбра, къде уча и в яда си, тръгна да търси сметка от учителя, но той беше заминал за Москва и фактът си остана факт.  Завърших училището, сякаш нищо не съм направила, мечтата ми, за медицина тотално се провали, след влюбването ми в доктора( моят съпруг) с когото живяхме прекрасно и отглеждахме децата си.

            Не осъществих и мечтата на баща ми, да стана строителен инженер, но се захванах, да строя вила, започнах я от основите, до покрива, сама, като съпругът ми , понеже не разбираше друго, освен медицина , ми стана общ работник и малко, по малко, избивах си нервите, на строежа, защото не обичах професията си  и така забравях, за неудачите си, но накрая, стана голяма и прекрасна вила, която баща ми одобри и ме прегърна бащински! И вечер когато уморени, сядахме с доктора, да пийнем по една ракия, загледани във нея, той ме прегръщаше и казваше,“ ако беше станала доктор, това нямаше да го има, а сега имаш и доктор и вила и гордостта на баща си!

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Никога няма да станеш повече, ако правиш само това, което можеш! »

4 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Роси, много ме трогна, нека ти е хубаво настроението днес!
  • Много топла и истинска история, Миночка! Премерена емоция и чистосърдечност лъха от нея! Успех, Мини! Имаш подкрепата ми!
  • Благодаря ти, Доче!
  • Искрено, забавно и поучително. Успех, Мини!
  • Галя, благодаря ти, че постави разказа в любими!
  • Прегръщам те, Зиги и ти благодаря за прекрасния коментар и за поставяне на разказа в любими, бъди, благословен и обичан!
  • Прекрасен разказ, Миночка! Макар че напоследък ми е някак трудно да чета повече от минута на компютър 😅, с удоволствие "погълнах" разказа ти, пък и една топлинка ми се нанесе в сърцето, докато четях. Да, човек никога не вижда цялата картинка, не знае какво ще му поднесе живота, а ти си една силна жена, която вдъхновява! 😊 Поздравления, мила, и успех на конкурса! 😍
  • Мила Скити, благодаря ти за коментара и подкрепата. Нека този ден ти донесе радост!
  • С този разказ ми напълни душата, най- вече защото е изживян! Успех, Мини! Имаш моя глас!
  • Благодаря ти, Стойчо, за подкрепата и за поставяне на стиха в любими!
  • Успех, Миночка!
  • И на теб!
  • Удачи!
  • Много ти благодаря мила Сенилга!
  • Судьба любит то упорных, то ленивых)
    Отличная позитивная летописная история. Так хорошо не только сказки кончаются.
  • Благодаря ти мила, Руми! Да, едно към едно сме с него!
  • Колко много зависи от бащата, дал толкова много на дъщерята! Поздравления и глас!
  • Благодаря ти, Георги!
  • Хубаво.
    Глас... Де е машината?
  • Антоан, изненада ме приятно посещението ти и се зарадва душата ми. Нека ти е прекрасна вечерта!
  • Благодаря ти, мила, Ели, много ме зарадва, че си тук и постави разказа в любими, нека ти е хубаво на душата!
  • Успех и от мен, Миночка! Когато правиш всичко с любов и желание, всичко е правилно! Поздрави за чудесния разказ!
  • Коментарите ти винаги ми сгряват душата, Младен, благодаря ти, за подкрепата и за любими, нека тази вечер бъде благословена за теб!
  • Господ знае най-добре какъв трябва да е пътят ни в живота, защото вижда онова, което е незримо за очите ни. Това което ни изглежда най-подходящо като наш житейски път може да е само илюзия, която ще разпознаем ретроспективно. Важното е, че си намерила своя доктор, Миночка, а също и своя дворец под формата на вила.

    Давам глас за конкурса и ти желая успех в него!
  • Наде, благодаря ти и те прегръщам!
  • Успех, Мини! Твоят топъл, човечен разказ ме стопли в тази студена вечер.
  • Благодаря ти, Краси, винаги намираш най хубавите думи, които да докоснат душата!
  • Успех! ..нали казват, че Ноевият ковчег правен аматьорски, а Титаник - от професионалисти..каквото и да учиш е добре, но най-добре е да си полезен с това, за което си направен
  • Благодаря ти, Мария, прекрасен коментар, който предизвиква в мен радост, нека ти е приказна вечерта!
  • Сладкодумно, притегателно и чувствено е перото ти, Мини! Животът криволичи в непредвидени посоки, важното е с обич да правим всичко! Успех ти желая, мила!😄👍
  • Сърдечно ти благодаря, Петър, за коментара и подкрепата, лека вечер!
  • Миночка, пак приятно ме изненада с разказа... Давам глас и успех в конкурса
  • Благодаря ти от сърце!
  • Мисля, че нямам право да гласувам, ако ми каже някой....Но може в "любими"
  • Благодаря ти, Иржи, живота ми е цяло предизвикателство, хареса ми темата и реших да участвам! Благодаря и за поставянето на разказа в любими! Лека и хубава вечер!
  • Точно това беше идеята ми, Мини! Да постигнеш много, въпреки, че не го можеш! Защото движещата сила е амбицията!Браво, много добре си схванала темата!
  • Таня, благодаря ти!
  • Интересно!
  • Ирина, благодаря за прекрасните думи,зарадва ме! Такава е моята история!
  • Каква фурия се криела в теб, а ние да не знаем🙂 Интересно ми стана. И забавно.
  • Нека ти е сладко кафето, Миг, в унисон с капките приспивни на дъжда! Благодаря ти, за хубавия коментар!
  • Много сладкодумен разказвач си! Събота е , на топло съм . пия кафе , а ти разказвах! Благодат! Благодаря!
Предложения
: ??:??