- Докладвай.
- Намерих този - Но Щен Вълк водеше Мър Мър и подсмихвайки се добави: - Не беше се скрил много добре.
- Браво! - похвали го Ко Та Рак. - Остави го тук и отивай да търсиш още.
- Слушам - ухилено изкозирува вълкът и хукна да изпълнява заръката.
Тази вечер, за радост на всички и най-вече на малчуганите, играеха на жоманка, за целта се бяха разделили на два отбора - в единия Гар Ван, Ко Та Рак, Но Щен Вълк, Плъх Чо и Дра Кон Чо, а в другия - Ко Те, Мър Мър, Мър Мяу, Ра и Сянка, като първите бяха спечелили всички досегашни игри с проста, но ефективна тактика - един пазеше базата, а останалите търсеха...
- Ето ги и тези двамата - Гар Ван носеше по едно малко коте във всяка ръка.
- Екстра - зарадва се Ко Та Рак. - Остави ги при брат им.
- Вижте аз кого намерих - Плъх Чо гордо припкаше пред черната пантера.
- Все пак обикновено съм ловец - оправда се Ра с крива усмивка.
Половин час по-късно:
- Къде ли може да се е покрил?! - чудеше се Гар Ван, когато всички се събраха при дървото-база.
- Нищо повече не се сещам - отчая се Плъх Чо и също седна под дървото.
- Никъде го няма! - въздъхна Но Щен Вълк и седна при Ра, която се излежаваше до един шипков храст.
- И от въздуха не се вижда - докладва Дра Кон Чо и кацна на храста над вълка.
- Какво ще правим?! - зачуди се Ко Та Рак. - Този път май ще загубим...
Черната пантера се изкиска доволно.
- Не можем винаги да печелим - Вълк явно бе готов да се откаже.
Ра отново се изхили.
- В никакъв случай! - отсече Гар Ван. - Ще му дадем "царски път до десет", да го видим дали ще успее да довтаса толкова бързо.
Черната пантера скри широката се усмивка, правейки се, че е загубила надежда за победа. Всъщност тя вече бе забелязала Сянка и знаеше, че "царският път" ще му е напълно достатъчен, за да се заплюе.
- Еднооо! - извикаха всички от първи отбор.
- Двееее! - включиха се и малките котета.
- Трииии!
- Четириии!
Все още не се забелязваше никакво раздвижване от никъде.
- Пеееет!
- Шеееест!
- Седееем!
Първи отбор се бяха нахилили до уши, защото вече нямаше как Сянка да дотича в оставащото време.
- Осееем!
- Здравейте - каза шипковият храст и изплю Сянка от себе си. - Пу за мене.
- Олеле! - подскочи Но Щен Вълк.
- Оу! - изписука Дра Кон Чо, който също се стресна, но в добавка към това и падна от храста.
- Печелииим! - зарадваха се котетата.

Този път Ра и Сянка се бяха скрили толкова добре, че първи отбор така и не успя да ги намери.
- Проверихме всички храсти наоколо - докладва Ко Та Рак.
- И около реката - каза Плъх Чо.
- И в нея - добави Но Щен Вълк и се отръска.
- От въздуха пак нищо - въздушният патрул Дра Кон Чо бе разочарован.
- Явно отново е време за "царски път" - въздъхна Гар Ван.
- Еднооо!
- Двееее!
- Триии!
- Пу - каза един глас.
- Пу - добави някой веднага след това.
Всички учудено се обърнаха по посока на гласовете - на дървото-база ухилени се подпираха двамата издирвани.
- Ама как?! - недоумяващо възкликнаха всички от първи отбор.
- Печелииим! - отново се зарадваха котетата.
Сянка посочи с палец нагоре към короната на дървото, а Ра многозначително размърда вежди.
- Е те на това му се вика наглост! - възмути се Ко Та Рак.
- Ахам - съгласи се с него черната пантера и обръщайки се към съотборника си добави: - Дай пет...