Жълтата рокля на цветчета

ЖЪЛТАТА РОКЛЯ НА ЦВЕТЧЕТА

разказ

       Като всяка отговорна домакиня, освен основното пролетно почистване на къщата, не пропуснах да изчистя и стария дрешник. Разтворих напълно прозорчето и вратата на малката стаичка и започнах основно да преглеждам нещата, съхранявани в него. Изнасях ги едно по едно на терасата, изтупвах ги, оставях ги да постоят малко на слънце и отново ги подреждах.

    В дрешника, освен многото стари и запазени горни дрехи на закачалки, се мъдреха на стелажа неносени дълго време обувки, чадъри, шапки и разни други предмети. В сандъка бяха надиплени домашно тъкани одеяла, черги, възглавници и престилки, подарени от свекърва ми, които също изтръсках и наново подредих с пакетчета лавандула между гънките.

Отворих и големия скрин, подарък от баща ми на моята сватба/майка ми почина когато бях на четири годинки/. В този скрин в първото чекмедже с умиление пазех години наред бебешки и детски дрешки, чорапки и терлички. Не ми даваше сърце да ги изхвърля.

О-о-о, я виж, тук във второто чекмедже се появи жълтата ми рокля на цветчета! Почти я бях забравила. Извадих я – лека, басмяна, с малък примес от визкоза, рокличка от моите момичешки години. Тогава лятната мода за момичетата беше такава – къси до малко над коляното роклички, без ръкави, с “лодка” деколте, тънка талия и надолу полата в набор.

    С вълнение я разглеждах и ме налетяха спомени от едно прекрасно лято на 60-те години на миналия век! Отдавна, а сякаш беше вчера , помислих си!

   Тогава със съпруга ми бяхме още гаджета – влюбени до ушите. Сега им казват приятел и приятелка, но тези определения имат и друг смисъл. Та, като гаджета, през един късен следобед на онова лято тръгнахме от града с неговия мотоциклет “AWO SPORT” до близкото село, където всяка вечер там се правеха големи танцови забави. Идваха младежи не само от околните села, но и от града.

Пътувахме лудо с мотора, аз бях с тази жълта рокля на цветчета, той с бяла риза с къси ръкави и леки летни панталони. Вятърът развяваше косите ни, обръщаше роклята върху лицето и главата ми, смеех се високо и радостно крещях. “ Хей-й-й, дръж се здраво, момиче” – надвикваше той бръмченето на мотора и звучния ми смях и още по – високо викаше ”Обичам те-е-е-е, хей-й-й!” А аз отговарях - “ Аз също много те обичам-ам-ам-ам”! Ехото от отсрещния хълм повтаряше “ обичам-чам-чам ”! Бяхме толкова млади, хубави и щастливи!

  Вечерта, освен танците, имаше и различни забавни игри, викторини, томболи, както и конкурс за най-красива танцуваща двойка. Приятелите ни, ръкопляскайки и весело скандирайки ни избраха на първо място за най-красива танцуваща двойка. Той – снажен, висок, синеок, аз – невисока, с тънка талия и големи кафяви очи! Танцувахме румба, танго, суинг, джаз, модерни по това време. Алкохол не се пиеше, но лудувахме чак до сутринта.

   Бързо мина това вълшебно лято, а по Коледа двамата се оженихме и живяхме заедно и щастливо цели петдесет години. Хубостта ни премина в двамата ни сина, вече пораснали – високи, снажни мъже като баща си и с кафяви очи като майка си. Баща им си отиде внезапно, а аз се опитвам да живее достойно и в помощ на момчетата, доколкото мога.

Сепнах се, стискайки момичешката си рокля, опряла я до лицето си и даже усетих и вдъхнах от аромата на любимия дезодорант на мъжа ми, който тогава той употребяваше. С тези скъпи за мен спомени се почувствах щастлива и се просълзих.

   Без да сгъвам любимата си жълта рокля на цветчета, отново я положих изпъната във второто чекмедже на скрина, оправих я внимателно и преди да го затворя , леко погалих рокличката като моя най-скъпа реликва!

Маргарита Иванова

Ловеч