Мило момче,

Тази нощ не можах да заспя.

Знам, че ти  - също.

Или може би си в оня сън, в който всичко е лесно и хубаво.

В който имаш крила.

И летиш над света покрай розови облаци.

В който хората са Човеци, добри и усмихнати, в който си силен

и побеждаваш с детската дървена сабя злите и лошите.

И всичко е лесно, и няма ги грижите за утре, за хляба...

Но утре... ще свърши сънят...

И ще бъде още по-сиво и мрачно от вчера.

Мръсно като клоака.

Кално и убийствено делнично.

А хората ще са пак каквито ги знаеш.

Всъщност хората...

Знаеш, има ги всякакви.

Някои от тях преминават безгрижно и лесно през сърцата на другите

и оставят след себе си кървава диря.

Раздават безжалостно удари, залагат чуждото щастие в нечистоплътни и тъмни хазартни игри.

Разместват ги като пешки в шахматна игра.

Вървят през света по главите на другите.

Всъщност - жалки безумци.

За тях злото не съществува. Причините - (и това знаеш) - алчност.

За власт, за пари.

А понякога просто така, за развлечение, от снобизъм, суета или скука.

Ако някой им върне плесниците - виж, тогава е друго - влизат в роля на мъченици и за тяхната болка разбира светът.

Знаеш от опит - има и други.

Те се раздават и мълчаливо понасят незаслужени удари.

Дълго и тихо ги давят в сълзи или вино.

По-малко са вторите.

И ги сочат със пръст, и ги замерят със камъни.

И често стават пияници, самотници или смешни донкихотовци.

Често, но не винаги.

Мило момче,

знам как боли сърцето ограбено...

Но как да протегна ръце и да те взема във шепите,

да се сгушиш като малко, сиво врабче, да се стопли душата ти...

Ако ти трябват ръце - вземи моите.

Ако ти трябват нозе - вземи моите.

Ако ти трябват очи - вземи моите...

Повярвай ми - те не ми трябват.

Подарявам ти органите си за трансплантация,

за да дам отново живот на едно човешко сърце.

Тогава животът ми би имал смисъл.

Знам, невъзможно е, смешно и донкихотовско.

Но, моля те, поне повярвай, че има и светли хора.

Търси ги.

От другите бягай далече или отминавай с презрение.

Не погубвай живота си млад!

По-добре стани факел или знаме стани на малките хора с мазоли по дланите.

Това знам, че го можеш.

Знам...  рано научил си всичко.

Какво ли ново бих могла да ти кажа...

Момчетата като теб знаят повече, отколкото трябва.

А толкова искам да ти помогна.

Кажи ми

как

да го

направя...

30.05.2007г.