Аз имам една малка, много сладка племенница. Казва се Кристан! Тази година навърши шест годинки, но от четири годинки, щом някой кажеше, че е малка, тя веднага се разплакваше и повтаряше:
- Кажи, че съм мадама, аз вече не съм малка...
И така плачеше, докато не склоним да стане както тя иска.
Голяма сладурана е! Малка сладка принцеска.
Понеже аз докато бях бременна, последният месец преди раждането, тя беше на гости вкъщи с баба си, за морална подкрепа и й стана много интересно как бебето е попаднало в корема ми... Стояхме, сякаш ни порази светкавица първите 5 мин. след като тя попита баба си:
- Бабо, на вуйна как й е влязло бебето в корема?
И след "поразяването на светкавицата" избухнахме в неудържим смях: и аз, и баба й, и майка ми, и Момчил.
Чудихме се какво да й отговорим и баба й незнайно откъде я осени следната "мисловна идея":
- Ами, Крисе, вуйна ти е яла много картофи и затова сега ще си има бебче!
Останалите в стаята се спогледахме и отново избухнахме в смях.
След това дойдоха ...