Как, без нежност ...
Как, без нежност... . Живот - какъв би бил, лишен от нежност ... Безсмислен за мен, прозаичен, нелеп ... Как, без светли изгреви в новия ден, без тъй прекрасните залези вечер ... Какъв живот, без изумителната природа неземна, с райски омайващи гледки и без чистия въздух, свеж ... Или без птичa глъч, прелестни цветя и красива гора в златната есен ... Как, на вятъра без летен повей, лек ... И без морския чудесен дъх солен, без водата ефирна край бряг речен ... А как без хората - добри, човечни ... Без пълните с любов и грижа шепи на скъпи бащини, майчини ръце и без братските прегръдки сърдечни ... Без топли ласки, на човека до мен ... На сина, без очите сини, честни, без дечицата му - души най-нежни … И как без свидните спомени с копнеж ... Без речта ни ”омайна”, лелеяна ... Как без книгите, картини и песни, или без баладите божествени ... Без усмивки приятелски, любезни … Не накрая - как без торта, с череши ... Животът ми - изпълнен с какво ли не, но често ме докосва с нежност, с финес ... И благодаря на Бог безпределно... . ДораГеорг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени
