zai (Диана Димитрова)
6 12
29.10.2008 г., 22:39 ч.

Как е Възможно? 

  Проза » Повести и романи
5.0 / 2
1148 0 1
2 мин за четене
>>> Твоят глас е музика за моите уши. Любовта не мога да опиша и това ме мъчи. Защо е толкова трудно, вие ми кажете?! Защо сърцето ми така бързо тупти, когато стъпя до него и се погледнем в очи? Но мълчи, мълчи... Това не можеш да опишеш ти. Читатели, любовта ми е голяма, заслушайте се, сърцето ми вдига врява. Като две капки вода, попаднали в тясна локва сме ти и аз. На другите момчета отдавна ударих пас. Само ти си ми в главата, в сърцето и душата. С мисълта за теб аз заспивам. Ставам и мисълта отново се поражда в главата и бавно с нея политам в небесата. Щом застанеш до мен, чувствам топлина и пълноценност. Ти си моето дете и моето момче. Любовта ми е пясъка по плажа на море. Трудно ще е някой да ме разбере, разкъсва ми се моето сърце. Отговори няма да получа, но за любовта тепърва ще науча... Че тя е тунел с врати. Отвориш ли погрешната, съжаляваш с години. На моята врата надпис имаше, "Обичам те от дъното на душата си" пишеше. Без да се замисля, отворих я и се помолих това, което в ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Предложения

Още произведения »