Как е Възможно?

Твоят глас е музика за моите уши. Любовта не мога да опиша и това ме мъчи. Защо е толкова трудно, вие ми кажете?! Защо сърцето ми така бързо тупти, когато стъпя до него и се погледнем в очи? Но мълчи, мълчи... Това не можеш да опишеш ти. Читатели, любовта ми е голяма, заслушайте се, сърцето ми вдига врява. Като две капки вода, попаднали в тясна локва сме ти и аз. На другите момчета отдавна ударих пас. Само ти си ми в главата, в сърцето и душата. С мисълта за теб аз заспивам. Ставам и мисълта отново се поражда в главата и бавно с нея политам в небесата. Щом застанеш до мен, чувствам топлина и пълноценност. Ти си моето дете и моето момче. Любовта ми е пясъка по плажа на море. Трудно ще е някой да ме разбере, разкъсва ми се моето сърце. Отговори няма да получа, но за любовта тепърва ще науча... Че тя е тунел с врати. Отвориш ли погрешната, съжаляваш с години. На моята врата надпис имаше, "Обичам те от дъното на душата си" пишеше. Без да се замисля, отворих я и се помолих това, което видя, да е той. Мъжа от моите мечти. Без да ви лъжа, той стоеше там, непокътнат и сам. Същото чакал и той, за щастие този ангел сега е мой. Пожелавам на всеки такава врата да се отвори и да срещне в тунела любовта... "Обичам те" - ето ги двете думи, промениха мен и моя свят. Та те са само от букви, но в тях се крие нещо свято. Аз усещам силата в тях и усещам, че е много силна. Как е възможно две думи да ви отворят очите и чрез тях да полетите? Защо хората си мислят, че любов истинска не съществува? Каквото и да става, тя си остава в сърцето и не се забравя. Боже! Колко глупава аз бях, да си мисля, че знам какво е любовта! Та тя значение нямала. Страстта и любовта са като огън и вода, между тях намирам хиляда различия. Често се питам, дали той ме обича така силно, без него аз ще увяхна и загубя в мрака. Запознахме се преди години, а любовта ни расте, норма ще намери ли въобще?! Той е бил през целия ми живот до мен... Влюбих се в него още преди да го познавам и видя. Как е възможно така да се влюбя? Няма начин чувствата към него да загубя. Те са така силни и непоклатими... Животът ми без него е автобус без спирка, никой лесно не бих  допуснала до моето сърце. А хванем ли се за ръце, всичко около нас се оцветява в приятни цветове. Любов такава рядко ни се дава.